Жените пишат Юнг

Българският превод на книгата на Меги Антъни Женският кръг на К. Г. Юнг е поредното доказателство за доста големия интерес в България както към личността на Юнг, така и към неговата психоанализа. Защото факт е, че идеите на Юнг, особено тотализиращите - тези за архетипите и колективното несъзнавано - привличат читателската аудитория. А и явно изглеждат по-смилаеми от идеите на Фройд, и особено - от идеите на Лакан. Което и обяснява издателската страст по отношение на името на Юнг. Така след множеството преводи на негови текстове, след издателския успех и на автобиографията му, се появи и гореспоменатата книга. Като нейната основна цел е да покаже и най-вече - да оправдае зева между предразсъдъците по отношение на жените, които текстовете на Юнг непрекъснато явяват и които книгата, макар и бегло да маркира, не може съвсем да подмине и премълчи, и реалното отношение на психоаналитика към жените. Иначе казано, Женският кръг на К. Г. Юнг остава в рамките на биографичното, тя с почит и донякъде със страхопочитание разказва истроията на Юнг и неговите жени, и независимо че отбелязва, че една от критиките към последователките на Юнг е, че не се опитват да проблематизират идеите му, самата остава в сянката на тези идеи. Което може би е и нейното желание. Защото - пак казвам - тя просто набързо съобщава някакви виждания на Юнг, само и само после да може спокойно да се отдаде на страстта си да разказва коя от жените на Юнг към кое от тези виждания е изпитвала пиетет; коя от тях какво е превела от Юнг, коя какво е написала върху Юнговата психология или - простичко казано - коя какво е обговорила от неговите схващания.
Затова и разказът, представян от книгата, има един главен герой - това е, както се разбра, Карл Густав Юнг, който в сюжета на този разказ се появява с маската на Пигмалион, маска, която тук е провидяна като чудесна, защото в ролята на Пигмалион Юнг помагал на жените да открият себе си. Иначе фабулата е предвидима. Завръзката й, или първопричината за всички последвали случвания, е - както следва - отношението на Юнг към собствената му майка. Тъй като - казва ни книгата - силната връзка на Юнг с майка му, а чрез нея и с архетипната женственост - несъмнено определя по-нататъшните му контакти с жените. Така че, след като изяснява тази връзка, книгата започва да разлиства история след история, всяка от които е свързана с някакво женско име. И се зареждат фигурите на съпругата, любовницата, ученичките, ученичките..., които битуват къде с по-детайлни описания на историята на техния живот, къде като съставки от антуража... И всичко това, защото магнетизмът на Юнг бил страхотен, защото той разбирал жените, защото бил като техен духовен баща, зареждащ с енергия, защото ги приемал сериозно заради собствената си психологическа нагласа... И пациентките ставали аналитички и се полагали в следите на своя спасител и учител...
Изобщо, Женският кръг на К. Г. Юнг се опитва да отговори на въпроса защо Юнг и неговата психология привличат толкова много жени, но пак го казвам, тя не си поставя за цел да обглежда идеите на Юнг, а остава в сферите на личното, дори на пикантното и това я прави четиво, което може да търси своята публика сред изкушените да възстановяват като авторовите намерения, така и духа на епоха на любимия си автор...

Амелия Личева

















Думи
с/у думи





Меги Антъни. Женският кръг на К. Г. Юнг.
Прев. Людмила Андреева.
Изд. Леге Артис. Плевен. 2000