Мислещ кинематограф

"Поетика на киното" от Красимир Крумов е изключително рядко явление в практиката на българската филмова теория, а и на теорията на изкуството ни изобщо. Пред нас е едно мащабно, амбициозно и всеобхватно произведение, което не само обогатява скромната българска библиотека по теория на киното, но и ще се яви като предизвикателство към нея. Този труд се появява на фона на една двойна стагнация: замирането на българското филмово производство и маргинализирането на сферите на филмовата критика и филмовата теория, които сякаш изгубиха основанията си да съществуват. Много често се чуват гласове, според които малка и бедна България "не става за кино". Но ето че пред нас е текст, който предполага години упорита работа, пълно потапяне в света на филмовото, живот изключително с киното и за киното. И той ни припомня, че киното е в кръвта на цели български поколения. Един български кинорежисьор и мислител вижда света през филмовото. Неговата неистова "скопична" страст е сложила силен отпечатък върху философско-теоретичните му концепции. На читателя ще оставим преценката за тези концепции - на този етап само ще отбележа, че те се отличават с подчертана оригиналност. Не става дума за текст с популяризаторска нагласа, рефериращ или прекомпозиращ вече казаното и написаното. Недвусмислено е афиширана амбицията да се предложи оригинален собствен възглед.
Една популярна типология на филмовите теории ги подразпределя на катедрени и режисьорски. Първите са дело на "чистите" теоретици и университетските преподаватели, вторите - на филмовите практици, на хората, които "правят" киното и в теоретичните си разсъждения се опират на собствения си опит. Книгата на Красимир Крумов се разпростира и върху двете тенденции и върху двете тенденции и нещо повече, прави опит да ги обвърже в единно цяло. Тук философското разсъждение и погледът на практика, онтологичното размишление и структурирането на разказа са вплетени в единна мисловна система. Очевдно решаваща роля за това играе самият натюрел на Красимир Крумов като режисьор - един от най-изявените от своето, вече не най-младото, поколение, с интересни международни контакти. Неговото кино се нарежда в тенденцията, която може да се нарече "мислещ кинематограф", за него киното не е просто разказване на една история, а визуализиране на един силно индивидуализиран и проблематизиран възглед за човека и света. Така е станал възможен и този текст: философският текст и философията на филма си подават ръка и очертават физиономията на "Поетика на киното".
Тази книга обогатява нашата естетическа книжнина, но и става опора за всеки, който в днешната ситуация има куража да работи продължително, талантливо, задълбочено и отговорно.

Ивайло Знеполски



















Красимир Крумов. Поетика на киното. Издателска група Агата-А. С. 2000.