Списание Post scriptum озвучава нагласи отвъд биологическите конституции на човека в момент, когато различията между нас повече от всякога са въпрос на културен избор, а общите места (между мъж и жена, жена и жена, мъж и мъж и дори жена и мъж) надвишават обичайното. Едра рамка на текстовете във втора книжка е питането какви нови възможности пред човешката самоличност отварят родовите изследвания. С какви мисловни практики е пълно пространството между род и пол. Списанието публикува умни и проницаеми текстове от Нанси Хюстън, Сюзан Зонтаг, Кристиян Бобен, Жан Бодрияр, Софи Кало и изключителното есе "Семиотика на пола" от Джийнет Уинтерсън. Вметнати между тези прекрасни лингвистични изваяния, българските автори са някак бързи, сприхави и обещаващи. Но отвъд доминацията, търсейки сърцевината на въжделеното Трето, спъвайки се в противопоставянията... "Важното е за кого мечтаеш и с кого искаш да живееш живота си...", казва Моника Писанкънева току след като сме прочели Джийнет Уинтерсън: "...да разпитваш непрестанно някого за неговата хомосексуалност, при положение че поводът за разговора е книга, картина или пиеса, си е чиста проба тормоз под прикритие". Доколкото ни прави спокойни в отношението към Другия, доколкото ни подтиква да зачекнем словесно сложни интуиции за самите нас, "P.S." е въпрос не само на феминизъм. Списанието вече започва да изпитва границите на човека, а те все по-сложно тропосват дебелашко и възвишено.

Марин Бодаков