Георги Божилов - Слона
в Галерия Арт 36

Поредната самостоятелна изложба на Георги Божилов - Слона, наредена в галерия "Арт 36", е като че ли едно авторско потвърждение на селектираната в този момент експозиция в СГХГ - "Абстрактна живопис". Добре познат на публиката, като един от пионерите в нашата живопис през годините на "социално ангажирано" изкуство, изоставил фигуративността и конкретния образ, търсейки израз в абстрактната форма, той не веднъж е доказвал своята сила и новаторство чрез редица изложби.
Този път художникът е представил на вниманието на зрителя 13 от своите живописни платна, работени през последната една година. Те ни представят автора в характерния му маниер на работа, а именно търсения по посока на "геометричното" в абстракционизма, съчетани с елементи на колажа. Показаните работи се отличават с монотонност на цветните комбинации, повтарящи се във всяка една от тях. Това са съчетания от използваната землиста гама, стигаща до черно с оловно сиво и розово. Колажираните текстилни парчета и полепен пясък, предизвикващ фактурни изменения на живописната плоскост, импонират изцяло на общото колоритно решение. Това качество на картините прави леко и приятно възприемането на самите живописни композиции, спомага за тяхното по-лесно общуване със зрителя.
Впечатление, което бързо се измества от следващо, предизвикано на свой ред от по-продължителното наблюдение на взискателния поглед. Поглед, който бавно преминава от картина на картина и забелязва непосредствената им уеднаквеност, предизвикана от едно" мултиплициране" на идея и средства. Впечатление, засилващо се и от липсата на именуване на всяка една от работитe или поне на самата изложба като цяло. Забелязваме, че характерното за художника се е трансформирало до известна степен в репликиране на вече готов авторски модел. Картините звучат не само близки и познати, но дори малко конформистки в духа на създалия се през последните години пазар на изкуството. Може би за автора, който отново верен на себе си, но като че ли вече завладян повече от едно "техническо" съвършенство в работите си, отколкото от търсене на нови форми и средства на изказ, това да е един естествен път на развитие, който трябва да бъде извървян дори с риск да не бъде правилно разбран и почувстван от публиката.
Така тази изложба ни показва Георги Божилов в един продуктивен момент от творческия му път, но не и познатия ни негов стремеж към разчупване на формата и непрестанно преосмисляне на живописния език.

Ирина Дакова