Приказките на Стравински в операта

Бонбонът, който ни поднесе Пламен Карталов на Великденския фестивал на Софийската опера, носи марката "Стравински". В бедния откъм новости и събития "парад" на националната опера "Мавра " и "Байка" внесоха вкуса на новото. Не като естетика, по-скоро като репертоар. Всъщност Стравински от десетилетия е извън полезрението на оперните ръководства. Макар все още да се помни успехът на "Агон" и "Аполон Мусагет"! А репертоарната проблематика и настоящето на оперния ни театър са голяма тема, която може да бъде обсъждана и тълкувана от няколко аспекта. И си струва, тъй като обществен дебат по въпроса досега няма. Ръководството публикува диплянка, в която освен смайващите цифри за посетители и постановки има и идеи за спомоществователство, приятелство и подкрепа. Постановките на режисьора Пламен Карталов отново ни го представят като творец с идеи и въображение. "Мавра" и "Байка" той е пренесъл на голямата сцена, където ги разиграва непосредствено пред зрителите. Това не е новост, случвало се е вече и в София. Но такова действо има особена привлекателност. И е предизвикателство - както за изпълнителите, така и за публиката. Носи особена интимност по време на играта. Същевременно режисьорското решение крие много опасности, защото се движи винаги по най-фината нишка на театралната илюзия. А много лесно тя може да бъде прекъсната, ако се наруши равновесието между играта, наблюдавана отблизо с всичките й детайли, и нагласата за възприемането й от страна на публиката. Тъкмо в съхраненото равновесие, в мярката и вкуса на режисьора виждам успеха на двете великолепни миниатюри на Стравински.
Следвайки хода на музиката, Карталов моделира цялата визия на спектакъла, наситен с динамика. Това движение е изразено и в находчивото сценично оформление, изтъкващо постоянните модификации на ситуациите. Панаирната въртележка, лостът, детската парзалка... Художникът Иван Савов чудесно допълва концепцията на Карталов, в която руският национален приказен елемент е използван и показан. И двете мини-буфонади са интерпретирани в духа на балаганния театър, с неговата естественост, простота, притчова назидателност и ярка метафоричност. Непременно трябва да се подчертае качеството на музикалната част, ръководена с майсторство от Иван Маринов. Вокалният стил на Стравински е израз на търсенията му от времето на "Свадебки", както и на възгледа му за слово-интонация. В "Марфа" диригентът е подчертал елегантното намигване на Стравински към италианската опера, а в "Байка" оригиналната репризна структура, жанровата полифония, лайтмотивността. Оркестровият състав реализира ярко двете партитури, насищайки ги с блясък, образност и колорит. Всъщност той е може би водещият в музикален план, тъй като според Стравински певците са равнопоставени в цялото. В този план е изградена "Байка", където речитативно-декламационният стил е произлязъл от фолклора. Пламен Димов - Петел, Милен Божков - Лисица, Стоил Георгиев - Котарак, и Николай Кърнолски - Овен, чудесно пресъздадоха музикалната приказка. В тяхното изпълнение имаше разнообразие от характерни акценти и контрасти. Особено това се отнася за Лисицата и Петела - ярко индивидуализирани образи. Елейните и орнаментирани интонации на прелъстителката Лисица и кукуригащите начупени теми на Петела се открояваха на фона на задружното, най-често, пеене на останалите два персонажа, чиито партии имат по-скромен диапазон и налагаща се диатоничност.
В "Мавра" постановчиците разполагат действието на няколко плана: Единият е лиричен, свързан с Параша - Христина Игнатова и Хусарът Милен Божков - образи запомнящи се с музикалното си присъствие. Другият е битов - бърборенето и взаимоотношенията между Майката - Румяна Петрова и Съседката - Мирослава Йорданова - и двете отлични в актьорско и вокално отношение. И третият план - приказен, иносказателен, свързан с комедийното в операта. Един прочит, достоен за Стравински.

Боянка Арнаудова