Атолът

"Атолът" е радиопиеса от Георги Тенев. "Атолът"(The Atoll) получи "Prix Europa", 1999, Берлин, за най-добра европейска радиопиеса. "Атолът" е радиоспектакъл (копродукция на БНР, ARS, Театрална работилница "Сфумато" и t.a.g.).*
Пиесата извиква мита за Одисей. Не онзи старогръцки мит за "хитроумния Одисей". Не онзи за "Одисей или Мит и Просвещение", за "инструменталния разум" (Хоркхаймер, Адорно). Не и онзи за оплакалия утопиите Одисей - демагогът, превърнал се в "колчан за собствените си стрели." (Хайнер Мюлер). Не и онзи, за изправения пред изкушенията Одисей, пътуващ за Итака (Константин Илиев). Пиесата на Георги Тенев играе в отблясъците-отломки от митовете за Одисей. Атолът е военна операция с "кодово название" Лемнос. Троя е също "кодово име". Одисей, образ, създаден от докосналите се до него, "проговаря" рядко. Одисей е сякаш "кодовото име" на умората, останала от митовете за Одисей. Войната е гробището, предела, където знанията му дори не танцуват умората на безсмислието. "Итака те дари с това пътуване" беше писал Кавафис. В пиесата на Георги Тенев, Итака е и "Писмо до Телемах" и нейния вопъл: "потопи се дори Атлантида,/ за да можеш в Итака да идеш/ (...) съдийката на твоите лъжи/ любимката на твоите очи". Квази-документалният контекст на войната и операцията "Атолът" е вътрешно иронизиран от игрови реплики и неконкретизиран фон: "Не говоря чужди езици. В нашия квартал нямаше езикова гимназия", или "записът е направен в 3 ч. и 25 мин.", или от "строго секретния доклад" на Офицер Х, щабен психолог (гласът е на автора), докладващ за "дезертьора" Филоктет и "крайното нервно разтройство на Неоптолем". Драматургичното напрежение се създава от сблъскващите се напрегнати гласове в музикални хорове и от вътрешния драматизъм на поетичните монолози, от струпването на образи и метафори, от почти осезаемите "Филоктет, ти си вече спокойно месо/ ние още висим на дървото на смъртта" или "Земята е кит/ морето е всичко останало".
Атолът е "потопен". Войната за "Троя" е вечна. Сред нейното гробище все още "пътува" Одисей, подобно бащиния призрак на Хамлет, уморено сънуващ своето пътуване и невинните сънища на своя Телемах. Драматургичният текст на Георги Тенев може да се види и като метафора на нашето време. В нея като че болката е доминиращата реалност в иначе разбягващото се множество от реалности. В музикално-драматичната композиция на "Атолът" играта на гласовете и езика е организирана с много чувство за мярка, за да се пробват възможностите на радиопиесата за максимално силно въздействие. В "Атолът" не е трудно да се разпознае познатата (може би на малцина) и от другите му текстове за театър неочаквано-нежна неоромантична поетичност и езикова пищност; аристократичната лекота в наслагването на образи, размножаващи се в "роли"; стаеното в обратите на фантазията уморено чувство за хумор; "квази"-образите от отминали културни епохи; дарбата му в плътните езикови полета от образи да отваря пространство за драматичен, театрален игрови живот.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

*Строго секретно:
Явор Гърдев и Асен Аврамов (композитор и диригент), заедно с уникалния диапазон на актьорските гласове от "Сфумато" са съавтори на Георги Тенев в силното музикално-театрално "изпълнение" на 20-те сцени от радиоспектакъла с кодово название Атолът.