Глупост връз глупост

Горното заглавие не е мое, заимствано е от една книга на актьора Иван Григоров, разказваща разни весели истории от родното му село Комущица, Ломско. Тук обаче заглавието обозначава не весели неща, а тъжната обърканост на националната телевизия, зашеметена от скандалните разкрития на бившия вътрешен министър Богомил Бонев, довели до истинска паника управляващия български "елит". БНТ първоначално като че ли не знаеше на кой Командир да се кланя, но после бързо влезе в час: осъзнаването стратира с тв изявлението на премиера, за да стигне до многозначителното не-показване на филма за Елена Костова в неделното вечерно предаване "Един ден на..." В случая обаче осъзнаване не значи поумняване, напротив: в своето верноподаничество синият екран даде гласност на откровени глупости, обилно излели се върху главата на българския зрител.
Особено значим бе приносът в натрупването на подобни "верноподанически" скудоумия на журналиста от в. "Демокрация" Иво Беров, поканен в предаването "Гласове". Не че той не е отдавна по/до-казал, че сякаш на раменете си носи вместо глава тиква, но че тя е толкова зелена, дори и Явор Дачков не очакваше. Глупостта, знаем още от Еразъм, "не се крие"; ексхибиционизмът й в негово лице обаче срути всякакви норми на приличие. "Умниците" Евгений Дайнов и Огнян Минчев в почуда наблюдаваха сипещия се водопад от "откровения", "поучения" и "хвалебствия за България" (между другото откога географско-политическата единица България е тъждествена и единосъщна със своето временно, както постановява всяка демокрация, партийно-политическо управление?), незнаейки не само какво да кажат, но и как да реагират. Поведението на тримата, констатира накрая водещият, е показателен пример за разпада на обществения диалог; според мен обаче причина за неслучване на диалога бе чисто и просто в придържането на двамата политолози към известната максима, че "по-умният отстъпва". Както казва отново Еразъм: "мъдростта прави хората плахи."
Отказът от излъчване на филма за Елена Костова също не е постъпка, пропита от мъдрост. Наистина, ежедневниците предварително се изгавриха с него, разказвайки ни го, но достойнството препоръчва да защитаваш самостоятелността и правотата на избора, не да се отказваш от него без бой. След отмяната на "Един ден на..." няма как съмнение да не загризе зрителското съзнание: че понякога изборът на действащи лица във въпросното предаване (и не само) е дирижиран, е продиктуван отвън, а не е лично решение и предпочитание на водещата го: телевизионното ръководство подсказва, журналистката показва. Прочее, "Един ден на..." е класически пример за туй колко много едно предаване зависи от своя водещ: добре подбраните и интересни събеседници в броевете на Людмила Железова често биват обезценени от жълтите забежки на Ива Рудникова. Това обаче е повод за друг размисъл, ето защо спирам дотук.
БНТ всъщност (след известно колебание) прие в рамките на скандала, разтърсил страната, една ясна стратегия на подкрепа за управляващите. Нищо учудващо, разбира се: поведение нормално за една държавна, не обществена телевизия. То обаче демонстрира без никакво двусмислие колко далеко е тя от желанието си да бъде нормална телевизия, обслужваща зрителя, а не не-нормална, обслужваща властта. Което пък е доказателство, че колкото по-далеко си от обществения пулс, толкова по-големи глупости правиш. Или, нека в заключение пак се позовем на най-големия познавач на глупостта, Еразъм Ротердамски: "Дори ако целият народ съска срещу тебе, какво ти пречи сам да си ръкопляскаш? За да стане обаче това, помага само Глупостта."

Митко Новков







Петък,
ранна утрин