Изглежда, както за всичко друго, така и за оценката на твореца, е нужна дистанцията на времето. Без нея делото му трудно може да се обхване в цялост, както и в различните му измерения: нравствени, естетически, граждански и политически. Особено пък когато става дума за такова синтетично изкуство, каквото е документалното кино.
Ето защо 70-годишнината на Юлий Стоянов е удобен повод за равносметка. Равносметка на едно по-малко или повече завършено дело. Направил около 40 филма, той вече е оставил ярка диря в българското документално кино.
Неслучайно режисьорите и кинодейците от по-младото поколение, като Асен Владимиров, Светослав Овчаров, Васко Живков, Костадин Бонев, Димитър Дерелиев, са изпитали неговото благотворно влияние, а някои от тях се смятат за негови ученици.
Външно Юлий Стоянов прави впечатление на скромен и деликатен човек - деликатен до степен на стеснителност и неувереност. Деликатност, необичайна за България... Но зад тази привидна външност се крие характерът на творец, който никога не прави и няма да направи компромис със съвестта си, особено пък когато става дума за истината. В работата безкрайно взискателен към себе си и към другите, той трупа огромен документален материал, преди да седне да работи, за да обхване темата отвсякъде. Най-малкото съмнение за неточности, пропуски или възможни гафове в подробностите го кара да повтаря и проверява десетки пъти сътвореното или, както един от неговите дългогодишни сътрудници го характеризира: "Повтаря и проверява до полуда".
Зад перфекционизма в творчеството на Юлий Стоянов важна роля винаги е играло великолепното владеене на монтажа. Наистина, това е повече техническо умение, но винаги органично свързано с творческия процес и таланта на твореца.
Обаче и най-големият перфекционизъм би си останал безсъдържателен и безкрил, ако я няма голямата идея - идеята, която не просто подрежда и обединява документалния материал, но го и заставя сам да заговори със своя собствен език, без да има нужда от посредници и коментатори. Става дума за голямата художествена идея, която всъщност прави от документалното кино изкуство.
И мисля, че точно тук е силата на твореца Юлий Стоянов. Затова и неговите филми будят размисъл и се помнят. Затова не остаряват.
Например "Пътят към Йолчовица", където всъщност е загинал Ботев. Официално прокламираното и действителното отношение към делото и подвига на големия българин. Или "Около паметника" - за Левски на 19 февруари. Пак същата голяма тема.
Или "Биографична справка". Фалшът на посмъртната политическа реабилитация на художника Александър Жендов.
Или "Бултайм", който докосва големите философски обобщения за историческата съдба и националния характер на нашия народ.
Същата голяма тема третира и недовършеният филм "Площадът".
Не съм кинокритик и затова нямам претенцията да правя нито цялостна, нито професионална оценка за творчеството на Юлий Стоянов. По-скоро изразявам едно гражданско виждане и отношение към делото на този режисьор.
Симпатичен ми е, защото винаги е бил гражданин и като човек, и като творец. Мисля, че затова не се промени след 10 ноември 89-та, когато мнозина трябваше да се преустройват или пренастройват.
Той просто нямаше нужда от промяна, още по-малко от премяна.

Д-р Желю Желев