Реабилитиране на естеството

Преди окончателно да го превърнем в мръсна дума, в изтъркан етикет за съмнителна литературна стока, трябва да признаем, че постмодернизмът свърши доста неща. За читателя обаче е достатъчно и само едно: че смесвайки високо и ниско, върна прозата към онова, което винаги се е очаквало от нея - да разказва истории. Книгите отново станаха интересни по начина, по който сме използвали тази дума в детството. Друг е въпросът, че главни герои в тях най-често са други книги.
Но доброто постмодернистко писане е не просто ерудитска спекулация; то не загърбва "нещата от живота", нито "големите въпроси", а ги поставя по нов начин; задава психологическата през епистемологическата интрига и обратно. Затова историята, естествените и точните науки стават важен ресурс за фикцията, която прави границите между тях все по-проблематични. Например в "Аркадия" на Том Стопард проблемът за математиката на естествения свят ("щом съществува уравнение за синусоидната крива, значи трябва да има уравнение и за извивката на зюмбюла, а защо не и на розата?") и съдбата на една английска градина се оказват не по-малко драматични от перипетиите на занимаващите с тях персонажи, а "Последната теорема на Ферма" на Саймън Синг е колкото научнопопулярно четиво, толкова и математически трилър. Съзнателно споменавам само текстове, появили се сравнително наскоро на български, защото в този импровизиран контекст от "естествени" романи някак естествено се полага и Книга за бамбука на Владислав Баяц.
Появата на български на този автор е събитие като пробив в невежеството по отношение на най-новото в литературата на съседите ни. Подобен опит беше и излизането на "Стръв" на Албахари, роман, който обаче трудно може да се определи като представителна за своя автор творба. Не така стои въпросът с Книга за бамбука. Тя като че ли е един от най-ярките примери за некомплексираното, космополитно реализиране на съвременната сръбска проза, в която отвъд страстите по постмодернизма се налага доброто, талантливото писане. Имам предвид не само факта, че книгата е издадена на френски от "Галимар", но и демонстрираното в нея умение за убедително изграждане на фикционален свят, положен в исторически и географски отдалечени от нас предели. Баяц е известен като познавач на източната култура и философия и по-специално на дзен-будизма. Бамбукът олицетворява Буда, така че "Книга за бамбука" е и книга за Буда.
Един от основните герои в нея е всъщност пишещата се книга за бамбука - виртуална енциклопедия, попълвана от различни хора и по различно време, - "с множество подписи и същевременно без нито един". "Високата трева" е видяна като ключ към бита, културата, философията на Япония и Китай от началото на XVIII век. От бамбука се правят и лекарства, и отрови; с периода му на цъфтене е свързано избухването, но и евентуалното предотвратяване на чумните епидемии; измирането, но и възможното спасяване на пандите; от него се прави традиционният японски лък, както и ножът, с който се прерязва пъпната връв на новороденото и по който се гадае неговото бъдеще. В романа бамбукът е повод за политическа разпра и кръвопролитие в двора на шогуна, но и за добронамерена дипломация между Китай и Япония. От бамбуково стъбло се появява и приказната Кагуя-химе, добрият ангел, "небесната монахиня", която мистично направлява действията на героите.
Сюжетът се разгъва като криминално-авантюрен, не липсва и любовна история. Но враговете лесно стават съмишленици, а наистина "лошият" сам избира смъртта. Противно на очакванията, събитията не следват обичайната жанрова логика на кулминация и развръзка, а вървят към едно плавно уталожване в процеса на намирането и следването на Пътя, без това да намалява интензитета на повествованието. Така философията на дзен-будизма, една от основните теми в книгата, имплицитно организира и самия разказ.
Баяц не търси исторически възстановки, а по-скоро алегорическия потенциал на наратива, което го превръща в разгърната дзен-притча. Не е скрит фактът, че романът е писан от европеец, който никога не е стъпвал в Китай. Баяц неслучайно го е снабдил с междусловие и трета, речникова част, които разконспирират неговия книжовен инструментариум. Речникът не е по павичевски изцяло мистифициран. Съдържа чисто позитивистки, обяснителни статии за специфични източни реалии и термини, но и бележки, които игрово доизясняват историята от първата, основна част.
По повод премиерата на Книга за бамбука сръбският писател беше в България. Посещението му не остана незабелязано от медиите, но за съжаление, за тях той беше интересен повече като сръбски, отколкото като писател. Но както казва тръгващият по пътя на дзен Цао, "първата сериозна грешка направих, докато очаквах да се случи нещо". В нашата ситуация случването е възможно единствено в четенето.


Биляна Курташева



















Владислав Баяц.
Книга за бамбука
.
Превод от сръбски Мария-Йоанна Стоядинович. ИК Свят. Наука.
С. 1999