Бързи бележки по Българския Великден

Логиката е простичка: България няма да стане член на Европейския съюз просто защото лидерите на държавите, членуващи в него, искат да вкарат в клуба и София. Онова, което интересува лидерите в западните столици, са в много по-голяма степен настроенията и исканията на собствените му избиратели.
___

Избирателите на Запад не знаят нищо или почти нищо за България. Онова, което знаят, е предимно негативно. Георги Марков. Папата. Българските домове за сираци. Отношението към циганите. Такива работи.
___

Те не знаят това от платените от българското правителство реклами по Евроспорт. Не го асоциират и с българското вино, нито със спорадичните брошурки, които понякога могат да се намерят във фоайетата на българските посолства. Знаят го от западните медии.
___

Западните медии функционират по закони, които е обидно опитващите се да правят имидж на България да не познават. Те - медиите - рядко се интересуват от добрите новини. Добрите новини не са новини, често смятат те. Но лошите новини са по-добри от никакви новини.
___

Не е много приятно, направо е цинично. Но това е положението. Не можеш да го промениш нито с пожелания, нито с наредби; ще ти се изсмеят. Но има отработени хватки, които са се доказали като ефективни. Хватките ги знае всеки, които работи в западна медия. Аз съм един от тях.
___

Без да имам каквито и да било претенции да поучавам когото и да било, с огромна радост дойдох в България, за да споделя опита си - при това напълно безплатно - с Александър Божков и Радко Влайков, модераторите на дискусионната група "Информационно осигуряване на присъединителните преговори" в рамките на инициативата "Български Великден".
___

Исках съвсем вкратце, в рамките на четирите минути, предоставени ми за целта от едно момче, което даваше думата, да кажа, че от моята (професионално изкривена) гледна точка на практикуващ журналист, дали българският брутен вътрешен продукт расте с 0.2 или 0.4 процента годишно, няма абсолютно никакво значение; че нито една медия на Запад няма да обърне внимание на това, защото то не е нито новина, нито нещо, което читателят иска да прочете; че двете десети процента - от моята гледна точица - са несравнимо по-незначителни от две статии за България в два западни вестника, които биха могли да направят обществено мнение.
___

Исках още малко да продължа в тази посока. Да кажа, че по-вероятно е двете статии, особено ако излязат в настоящия исторически момент, да бъдат негативни. Правителство, притиснато от обвинения в корупция. Бедност, мизерия, недоимък и пр. Млади хора емигриращи. Сценки от психиатрични болници. Неразбираемо нежелание на България да признае македонския език. Близост до Косово. По-добре това, отколкото нищо.
___

Исках да кажа и че за да могат да се накарат колегите да напишат въобще някакви статии за България, вижданията на Александър Божков и Радко Влайков (които дадоха категоричен израз на несъгласието си с мен) няма да имат абсолютно никакво значение. Бих силно искал да не е така. (Това беше и причината да отложа едно пътуване в Близкия Изток, за да дойда на "Българския Великден".) Бих искал страшно много да направя така, щото процесите, които започват в България, да станат малко по-бързички и малко по-ефективни. Но не мога да правя лоби за България. Не мога да правя лоби за Дания или Южна Африка, или за когото и да било друг. Единственото нещо, за което мога да правя лоби, е Истината, защото в противен случай ще си загубя работата.
___

Не е така, отвърнаха Александър Божков и Радко Влайков. Как ще пишат западните медии за България, ако тук няма растеж на брутния вътрешен продукт? Писнало ни е от негативни статии - тях ги четем всеки ден в домашния печат. Пишете по-позитивни неща.
___

В който момент се намеси една колежка, която работи в "Дер Шпигел". "Моята работа не е пряко свързана с България, защото областта ми е корупцията в западните финансови среди", каза тя. "Но тъй като съм българка, изчитам всеки един ред, написан на немски, в който се споменава името на България и който мога да тегля от информационната система на "Дер Шпигел". Повярвайте ми, абсолютно всеки един ред е негативен."
___

Не, каза Радко Влайков. В "Дер Шпигел" нямате такава информационна система. Обадете ми се в Министерството на външните работи, аз там ще ви покажа всичките немскоезични публикации, които съвсем не са само негативни.
___

Господин Божков, каза колега от немската редакция на Българското радио. Не е ли някак по-добре да оставите журналистите сами да преценяват каква информация им е необходима и да я пускат по начин, които те преценят?
Не ме цитирайте неправилно, каза Александър Божков.
___

Горе-долу нещата приключиха така. Срещата, чиято цел теоретично бе да се превърне в двупосочна дискусия, по времетраене бе по-кратка от предварително обявеното, защото се оказа, че се е взело решение да се отдели един допълнителен час по въпросите на образованието.
___

"Много ми е тъжно, че хората, които ни поканиха тук, приемат неприятните истини за лична обида", ми каза една жена от Университета "Уорик", Великобритания. "Ама вие не можете да си представите как тук уволняват журналистите, които задават неудобни въпроси", каза едно момиче от централен български вестник.
___

Не ставаше дума за неудобни въпроси. Не ставаше дума за заядливост. Точно обратното. Ние, "внесените българи" - някои от които атеисти, евреи и мюсюлмани, дойдохме тук, за да можем мъничко, от собствения си опит на "успели," добронамерено да споделим експертно мнение. Аз лично като писач на текстове.
___

Писачите на текстове обикновено не обръщат внимание на рекламните брошурки. Нито на факсовете. Ние сме заети хора, които трябва да подреждат нещата от гледна точка на читателите си.
Ние очакваме, като дойдем в България, от пресцентровете на съответните държавни институции да ни говорят на чужди езици. Но не само на английски... Очакваме също да можем да се срещаме, без да чакаме много (защото нямаме много време), с висши служители.
Очакваме официалните представители не да ни поучават, а да ни информират. Очакваме да чуем самия министър, а не неговия говорител.
Никого не искаме да обиждаме, но ако в София няма достатъчно квалифицирани хора, за да свършат тази работа, на Запад има. Вярно, тези хора струват пари (Saatchi & Saatchi не биха въобще се качили на самолета за $100,000, каза Александър Божков); но в организацията, към която казваме, че се стремим, няма такова нещо като безплатен обяд.
___

Може би не съм съвсем прав. Някой път безплатните обеди се плащат от (западните) данъкоплатци. Но за да можем да се окажем поканени на обяда, трябва да кажем на хората, че ни има. Чрез медиите.

Копенхаген, Дания

Антони Георгиев
журналист