Тълкуваща фотография

Фотографската изложба е черно-бяла, което веднага провокира към въпроса: не е ли изгубена част от достоверността на заснетото, цветовете не играят ли роля при отразяването на архитектурните обекти? Но още при първия досег с работите на Тибалди се вижда, че черно-бялото е похват, целящ малко или много да "зачеркне" картинното в полза на архитектурното, на материалното, на предметността на обектите. Внушението за осезаемост и предметност се подсилва и с помощта на един друг похват - периферията на всяка фотография постепенно се размива в белотата на хартията така, сякаш заснетият образ за миг е изплувал изпод гъста мъгла. Материалната действителност, на която детайлът или сградата принадлежат, сякаш разкрива само малка част от своето лице. Ефектът на тази техника е особено силен при редица изолирани детайли като лантерната на църквата Sant'Ivo alla Sapienza или камбанарията на Sant'Andrea delle Fratte, или някои фрагменти от интериора на базиликата San Giovanni in Laterano, които благодарение на нея могат да се възприемат като самостоятелни обекти, несводими към никакво детерминирано пространство, излъчващи своя собствена символика.
При един по-близък поглед върху размитите граници откривам, че целостта на фотографиите се нарушава, колкото повече се приближава към бялото поле и всъщност се разпада на малки частици. Впечатлението за "зърнеста структура" на заснетите обекти допълнително ги опредметява. В един по-друг план тази своеобразна "зърнеста структура" би могла да се види и като маса от миниатюрни клетки, което привнася известна виталност на изображенията и те се превръщат във въплъщение на самата Бороминова идея за сградата като жив организъм (от нея е проникната цялата му архитектура). В този ред на мисли, размитата рамка лесно би могла да придаде на фотографии като лантерната на църквата Sant'Ivo alla Sapienza онази особена одухотвореност, която характеризира като цяло бароковата архитектура.
Може би е малко рисковано да търся в нюансите на различните фотографии нещо повече от обикновена авторова хрумка, но все пак ще отбележа някои факти. Нюансите следват нещо като закономерност: като цяло общите планове на църквите Sant'Agnese in Agone и тухлената Santa Maria dei Sette Dolori, базиликата San Giovanni in Laterano (интериор), ораторията San Giovanni in Oleo са в тъмносивкав нюанс, черното и бялото са по-подчертани. Това като че ли е подход, който цели да придаде важност на малките детайли в богато декорираните фасади и провокира обемно и реалистично възприятие. Това би могло да бъде имплицитно предаване на интерпретацията на самия Боромини.
В ярък контраст с тези фотографии редица детайли от фасадите и интериорите на църквите San Carlino alle Quatro Fontane (вътрешeн двор), Sant'Ivo alla Sapienza, илюзорната перспектива на Palazzo Spada, пиластрите на базиликата San Giovanni in Laterano, криптата на San Giovanni dei Fiorentini и др. имат жълтеникав нюанс.
Наред с ефекта на старинна фотография, под който прозира внушението за исторически паметник, жълтеникавото създава впечатление за гладкост и мекота (особено при гипсовите декорации), които отвеждат обектите от света на чисто архитектурното към света на живописното, провокирайки ме по този начин да виждам тези фотографии по-скоро като картини. Подобен ефект създава и зеленикавият оттенък във фасадата на Pаlazzo Barberini, но там е загатната по-скоро една пейзажност. Макар и някои фотографии да ме карат да позабравя, че гледам архитектурни обекти, при други (елипсовидната стълба с колони в Palazzo Barberini) архитектурното начало е така подчертано, че неминуемо ме отвежда към коренно различен тип изображение - обектът скъсва рязко с художествеността си, за да разкрие монументалното у себе си чрез една абсолютна реалистичност. Камъкът като градивен материал е показан с всичките си особености, по него личи всяка гънка, всеки белег на времето, всеки нюанс на повърхността. Това е една експозиция на "грубата" материалност, която ме заставя да възприемам стълбата с нейното истинско предназначение в реалния свят. Тази фотография сякаш служи за бариера на въображението, което не бива да бъде прекалено разпалвано.
Друг съществен момент в подхода на Франко Тибалди e експлицирането на важни черти от стила на Боромини, с характерното за него бягане от правата линия, играта на формите и обемите, особената мекота, често доведена до флуидност. Така честата "интрига" у Боромини - вписването на фигури една в друга, продължава да бъде водеща идея и при оформянето на самите фотографии. Така правоъгълният портик на Oratorio dei Fillipini и прозорецът на страничната фасада са поместени в елипсовидна рамка. Същото наблюдаваме и при един детайл от декорацията на Sant'Ivo alla Sapienza, а типичните елипсовидни декорации, като тази при един от входовете на манастира Santa Maria dei Sette Dolori, са вписани в квадратна рамка (по идентичен начин е оформена и фотографията на овалния прозорец в интериора на гробницата на Португалския кардинал).
Характерната мекота и хармоничност на Бороминовите произведения са чудесно акцентирани в един детайл от гробницата на кардинал Акуавива. Линиите са уловени в своето движение и детайлът изглежда толкова гъвкав, сякаш тази монолитна мраморна маса се е трансформирала в еластичен материал; корнизът и колоните всеки момент ще "изтекат" в пространството отвъд рамката.
При фотографията, показваща левия ъгъл на фасадата на San Carlino alle Quatro Fontane, обективът наднича иззад сборната точка на четирите фонтана, интригуващо предавайки тесните пространства, в които Боромини често е бил принуден да помества своята архитектура.
Тибалди изкусно е уловил и някои любими на архитекта мотиви, като символите на папа Александър VII Киджи например, или овалните прозорци, наподобяващи средновековни розетки; не са пропуснати и уникалните корони на куполите на църквите San Giovanni in Oleo, Sant'Andrea delle Fratte и Sant'Ivo alla Sapienza. Фотографът е предал всяка особеност, всеки белег на Бороминовата фантазия, проследявайки детайлите едновременно с тяхната закономерност и разнообразие.
Единственият недостатък на тази изложба не се крие в самите фотографии, а в идеята на незнайно кой от организаторите да пусне видеофилм за Боромини в залата, където за съжаление камерата, следяща почти същите обекти, заснети и от Тибалди, разбива красотата и почти магичното обаяние на фотографиите, но това организаторите едва ли са могли да предвидят.

Борислав Петров