Тържество на формите
Изложбата от фотографии на Франко Тибалди е многозначителен обзор върху творчеството на Франческо Боромини - италиански архитект, живял и творил главно в Рим през първата половина на VII век.
В експозицията интерес представляват най-вече две неща. От една страна, творческият гений на Боромини, въплътен в многообразието от форми, хармонията между кръга и квадрата, правата и овала, както и играта между ъгъла и равнината - все неща, намиращи се в непрестанна конфронтация и нетърпимост. От друга страна, гледната точка на фотографа Тибалди, успял да улови със своя обектив най-светлите моменти от тази непрестанна борба.
Тези констатации обаче звучат твърде общо. Ето защо ще направя анализ на няколко конкретни фотографии като опит за формулировка на някакъв естетически мироглед, отнасящ се до няколко от творбите на Боромини, заснети от фотографа Тибалди.
Първата фотография, която привлича вниманието ми, е Оратория деи Филипини, прозорец от фасадата с горен профил с формата на правоъгълник и надстояща арка. Наглед обикновен прозорец фрагмент от сградата, но някои особености го правят крайно интересен. На първо място прозорецът е вкопан във вътрешността на зданието или по-точно в неговата масивна стена. С потъването си навътре обаче той постепенно се превръща от изпъкнал правоъгълник в спокоен овал. За да се подсили въздействието, връз него е надградено изящно вдлъбнато полукълбо. То и прозорецът са разделени от изящен корниз, който следва извивките на цялата композиция и вписващ се идеално в нея. Като цяло прозорецът изглежда раздвижен посредством разнообразието и преплитането на множеството фигури в него, а същевременно създава впечатление за стабилност и тежест в рамките на цялата фасада. Следващият обект на разглеждане е комплекс "Сапиенца", балкон на задната фасада. Зад наглед крехкия балкон стои величествен продълговат прозорец. Самият балкон се състои от два перваза, опасани с изящни гипсови перила, подчертаващи сладката хармония.
Конструкцията на прозореца - солиден свод, опасан с цветя и увенчан с корона - издава определена тържественост. В рамките на цялата фасада прозорецът и балконът стоят като природна картина, като част не от сграда, а от пейзаж. Гледайки нататък, човек си мисли: на този балкон винаги е пролет...
По-нататък стигаме до Палацо Спада, илюзорна перспектива. Тя е постигната в един умело аранжиран преход, облицован отвътре с масивни колони, поставени на мраморни постаменти. Сводът е прилежно облицован с квадрати, които сякаш отразяват тези от мозайката на пода. Долавя се някаква отчетлива строгост в излъчването. В дъното се забелязва статуя, стояща някак далече - като цел, която трябва да бъде непременно достигната. Светлината няма възможност да проникне на повече от метър, два в прехода. Като резултат той се стеснява и изглежда по-малък в другия си край. Целият преход показва една необятна игра с четириъгълните форми; защо ли?
Последният пример е Оратория "Сан Джовани ин Олео", детайл от външния завършек със стилизирани и групирани в букет розетки. Този детайл предразполага към редица интересни асоциации, достигащи апогей в символа на Християнството - Кръста. Авторът започва от сложно развита основа на композицията, за да стигне до пълното опростяване и завършване на формите на върха. Свидетели сме на една хомогенна завършеност на посланието. Кръстът е образец за идеала на формата, той е пряко свидетелство за една достигната истина, макар пътят до нея да е изпълнен със съмнения и раздвоения. И не случайно този символ е решен в най-изчистена форма - като свидетелство за висше достижение, плод на дълъг и сложен преход.
Накрая - няколко думи за фотографа, направил тази изложба върху творчеството на италианския архитект.
Прави впечатление интересната позиция и ъгълът, от които са снимани повечето от фотографиите. Акцентът е поставен главно на майсторското аранжиране на екстериора и интериора и на сложните отношения между тях. От друга страна, някои детайли са изведени на преден план съвсем умишлено с цел да се подчертае тяхната идейна значимост. Редица фрагменти са показани в своята самостойност, като отделни цикли в работата на архитекта.
Смея да твърдя, че всяка една от позите представлява отделен момент от цялостната фабула на изложбата. Всеки детайл и всяка снимка са натоварени със собствен смисъл. Авторът изважда някои части от общото равновесие, за да ги покаже в нова, по-интересна светлина.
Като цяло изложбата на Тибалди "Боромини и Рим" бих определил като изложба на силуети със собствена стойност и настроение.

Никола Гочев