Дигитална аудиовизия
от доц. д-р Божидар Манов е първата книга на български език, посветена на цифровите технологии в станалите вече "традиционни" медии - киното, телевизията, видеото и на новите творчески и комуникативни възможности на web-мрежата.
Авторът като че ли е писал изследването си в шеметен галоп. Той включва в него последните потоци информация, които буквално могат да ни залеят от Интернет и от множащите се конференции и форуми, провеждани в различни точки на света. Същевременно успява да осмисли и анализира новия феномен, без да изпада в излишен възторг. В това отношение Божидар Манов е намерил динамичен баланс, който често убягва на мнозина крайни апологети на дигиталните технологии. През последното десетилетие се уморихме да слушаме прокламации за "новото електронно изкуство", зачеркващи постиженията на "вехтото кино" и "дискредитираната телевизия". Божидар Манов с анализаторски усет посочва генезиса на редица свръхнови открития в творческия процес отпреди почти цял век. Защото, според него, в изкуството е важен не толкова "интерфейсът", колкото "фейсът" ("лицето" - авторската идея и реализация, но и възприемащият, а понякога и съ-творящ, субект). Манов отдава дължимото на самата технология - нови възможности за комуникация, интерактивност, технологични предимства в производството и особен тип дистрибуция на аудио-визуалното произведение. Но едновременно с това смята, че дигиталният взрив в аудиовизията е само поредният нов етап в станалата вече класическа звуко-зрима образност - етап, който носи своите нови черти и възможности за промени във виртуалния образ, но се базира върху постиженията на добре известния ни аудио-визуален език.
Така намереният баланс в книгата на Божидар Манов е принос в осмислянето на промените, които настъпват (искаме или не!) в цялостната аудио-визуална среда, която агресивно ни заобикаля. В това отношение ерудицията на автора, завършил последователно специалностите електроника и кинознание, е извън всяко съмнение. "Дигиталната аудиовизия" е книга, която представя компетентно и сбито една кратка история ("кратко настояще" или "текуща история") на цифровия звуко-зрим образ, обръща специално внимание на реалната (а не симулираната) интерактивна връзка; задълбочено анализира както техническите измерения, така и естетическата природа на дигиталния образ през фокуса на най-обсъжданата напоследък двойка категории - виртуалността и достоверността - и едновременно с това държи във фокуса си прагматичната страна на дигиталните технологии в областта на производството и разпространението. Всичко това, подкрепено с множество примери от творчеството на най-новите авангардисти, но и на признати майстори на киното, поставя летвата пред следващите изследователи на дигиталния образ на една твърде висока позиция.


Надежда Маринчевска



















Божидар Манов. Дигитална аудиовзия. Издава НАТФИЗ Кр. Сарафов. София 2000