Досада до полуда

"Луди години" е тънко, спретнато книжле от Сузана Кейсън (превод Виделина Димитрова, издателство "Атика", София, 2000) - опит за археологически разкопки на бунтарството в Америка от края на 60-те. В стил "момински дневник" авторката възстановява по дневен режим, по медицински картони, по експертизи и по персонажи своето близо двегодишно пребиваване в баровската психиатрична клиника "Клеймур". Автобиографичният роман е разтърсващ най-вече с лаконичната си искреност. И се чете с любопитство, независимо от всичките "дежа вю" на интригата.
Книжлето "Луди години" е нечовешки раздуто от Джеймс Манголд, Лиса Лумър и Ана Хамилтън в сценарий, от който Джеймс Манголд е заснел 127-минутен филм. "Гранично раздвоение на личността" е мъглявата диагноза, натикала крехката Сузана (Уинона Райдър) в лудницата. Иначе момичето си е съвсем нормално - просто са му убийствено досадни взискателните родители и целият им префърцунен свят. Късокоса, миловидна и печална, Сузана просто отказва да крои планове по тяхната повеля. И пуши като кюмбе. До клиниката тя отива с такси - сама със своя куфар. Със същото такси ще си тръгне оттам след време. Но докато това се случи, зрителят е заключен в нейните срещи и неволи с персонал и пациенти - от строгата и сърцата сестра (Упи Голдбърг), през интелигентната и благородна психиатърка (Ванеса Редгрейв), до необузданата Лиса (Анджелина Джоли) и разните други момичета с изкорубени съдби.
"Луди години" се издържа до края само заради актрисите. Уинона Райдър е вакла, хрисима и посвоему борбена, както сме свикнали да я виждаме от времето на "Дракула" или "Къщата на духовете". Ролята на Сузана й допада дотолкова, че с Карол Броуди са изпълнителни продуценти на филма. Ванеса Редгрейв и Упи Голдбърг са прелестни в епизодичните си иронии. И все пак натрапчивото присъствие в "Луди години" е на Анджелина Джоли - като социопатичната хала Лиса. Младата актриса, позната от "Колекционерът" като деликатна брюнетка, в новия филм е агресивна блондинка с торбички и неугасима енергия за другост. След "Златен глобус", Анджелина Джоли най-заслужено получи и "Оскар" за поддържаща роля.
След като киното разполага с класическите екранизации на лудостта - алтернатива на обществения конформизъм в "Полет над кукувиче гнездо" или "Пилето" например, появата на филм като "Луди години" би трябвало да е предизвикателство поне колкото грахово зърно. И всъщност е - по-досадна и епидермална интерпретация на темата не можете да си представите. А и какъв е този превод на "Girl, Interrupted" - и на книгата, и на филма? Вероятно изглежда по-продаваем от "Затормозено момиче" или нещо от сорта.

Геновева Димитрова







От пръв
поглед