Медиите
в критическа среда


Струва ми се нескромно да поставям каквато и да било оценка на книгата "Медии и преход". Ето защо ще се огранича до кратък коментар на отношението между критическите дискурси за медиите и самите медии.
Струва ми се, че книгата успява да се предпази от заемане на поучаващи позиции. Тя не дава рецепти как медиите да заработят по-добре. Или прави това изцяло самоиронично, както например в текста на проф. Богданов, който си позволява да отправи "съвети към вестник "Труд", имайки предвид самата невъзможност подобни съвети да бъдат отправяни по този начин, от място като тази книга, и - още по-малко - да бъдат чути.
И все пак текстовете, включени в сборника "Медии и преход", не остават насочени към себе си самите. Най-важното, което те правят, е създаването на една значима критическа среда, осигурена със средствата на социалните науки. Тази критическа среда, самото й наличие, е особено полезна за медиите, макар че обикновено те се плашат от академичния стил и дори често го иронизират.
В какво се състои тази полезност на критическото академично говорене за реалното функциониране на медийната среда?
Първо, критиката е един от най-сериозните гаранти за самата автономност на журналистическите практики. Тази връзка е по-ясно видима в отношението между литературната критика и литературната творба. В медиите тя е по-слабо изразена, защото е потисната от влиянието на други мощни фактори: икономически, политически и т.н. Но за разлика от критическите дискурси, които подсилват устойчивостта и автономността на медийната среда, икономическите и политическите фактори действат по-скоро в обратната посока и, както добре знаем, се опитват да отнемат от тази дефицитна автономност, да намаляват свободното пространство на медиите. Така, на този фон, медийните анализи, медиакритиката и самата реална медийна практика се оказват по-скоро от едната страна на барикадата - противно на разпространеното мнение. Или, казано с други думи, критиката на определена медиа или на определено предаване може да има известни неблагоприятни ефекти върху конкретния екип или автор, но има благоприятни ефекти върху цялостната медийна професионална среда, защото й помага да бъде по-независима.
И, второ, академичният дискурс върху медиите работи в посока на преодоляване на един разпространен предразсъдък, според който медийните съдържания са лоши разклонения на добри и сериозни текстуални практики. Ето например няколко възможни подобни твърдения. "Езикът на медиите е лошо продължение, "нисък" вариант на езика на литературата, историята, философията, науката и т.н.". Друг пример: "Телевизионната образност е лошо продължение на "високия" език на киното". Или: "Фотографската образност в пресата е лошо продължение на "високата" художествена фотографска образност" и т.н.
Тоест подобни предразсъдъци често настояват, че медиите вулгаризират определени "чисти" форми, които съществуват като идеални "прототипи".
Именно академичният дискурс може да бъде и е в основата на преодоляването на подобни предразсъдъци. Критическият академичен дискурс е способен да показва, че журналистическите практики са исторични и че текстуалната система на медиите е много по-богата и самостоятелна, че медиите притежават качества, които не са просто "ниски" продължения на нещо друго. Това става основно чрез поместването и анализирането на медиите в контекст, който е много по-широк от контекста на тяхната всекидневна употреба.
Или, казано малко хиперболизирано, няма по-голям приятел на реалната медийна практика от академичния анализ, дори когато той е максимално критичен. От това може да спечели само демокрацията.

Орлин Спасов

















Ключови тези от книгата в хиперболизиран вариант

Медии и преход. Съставители Георги Лозанов, Лиляна Деянова, Орлин Спасов. Издава Център за развитие на медиите.
С., 2000