Медии и преход
(ключови тези в хиперболизиран вариант)

- Журналистическият дискурс от последното десетилетие вкарва читателя в предмодерна позиция - на голямото семейство, на клана, на племето.
- Идеалният читател, конструиран от печата, е млад или инфантилен, държи се за полата на държавата-майка, разярява се като бебе, ако тя му отнеме нещо. Идеалът му за реч е ученическият говор, а нещата в света съществуват само колкото да потвърдят представите му за тях.
- Преходът прави видима борбата между интелектуалци и журналисти, защото 1989 година освобождава журналистите, но не и интелектуалците. Журналистите получават възможност за пазарен контакт с реалната публика, която интелектуалците считат, че по право им принадлежи.
- Журналистите не желаят истински свободата си, а вместо това неизменно се представят като потърпевши и жертви.
- Преходът в медиите е свързан с диспропорции на свободата: свободните медии не означават автоматично свободна журналистика и на свободния печат не съответства свободна телевизия.
- Либералният преврат, осъществен от медиите през последното десетилетие, всъщност принадлежи на предишното десетилетие, защото започва с настървеното трупане в тясното пространство на дома на аудио и видео записващо-възпроизвеждаща техника.
- Безпардонната свобода на медиите през прехода е средство за прикритие на политическия и икономическия им надзор. Но въпреки че медиите са политически и икономически употребявани, по-важен е не този факт, а фактът, че възникнаха множество медии.
- Политическата и икономическата зависимост на медиите възпрепятства създаването на ефективно обществено мнение. По-скоро чрез тях определени групи преразпределят властови ресурси. По този начин медиите не съдействат за превръщането на масата в публики.
- След 1989 година медиите си вярват, че разкрепостяването на езика само по себе си е истинската същност на демократизирането.
- Политическият език на прехода иззема много от функциите на журналистическия език и има склонност да се идентифицира с него.
- Медиите дават място за изпиране на биографии и биографични капитали, които от своя страна бързо се трансформират в други капитали.
- През 90-те години медиите реанимират елементи от езика на Българското възраждане. По този начин журналистиката се придържа по-скоро към утвърдени литературни модели, отколкото към професионалната логика на обективността.
- Медиите произвеждат широко приети форми на солидарност, най-типична от които е чалгата. Така чрез налични средства популярната култура се съпротивява на кризата, обхванала високите политически нива на прехода - липса на консенсус, идеологическа агресивност, етническа подозрителност и т.н.
- Днес медиите са изправени пред две еднакво опасни възможности: или нарастване на силния вътрешен политически и правен контрол, или силна външна зависимост от международните медийни корпорации.
- Медиите превръщат политиката в спектакъл, който притежава характеристики на семеен сериал.
- Телевизията постепенно се трансформира от посредник в самостоятелен субект на властта.
- През последното десетилетие телевизионният език успява да удържи само три достатъчно индивидуализирани почерци: на Кеворк Кеворкян, на Нери Терзиева и на "Ку-ку", като при това първият е продукт на отминала ситуация.