Надежди за сръбската опозиция

В София по покана на Центъра за либерални стратегии и фондация "Желю Желев" гостува проф. Драголюб Мичунович. Той е важна фигура в сръбската опозиция. В момента е председател на основаната от него през 1996 г. партия Демократически център.
Роден е през 1930 г. в Мердара, Сърбия. През 1948 г. за 20 месеца по политически причини е изпратен в лагера "Голи оток". После завършва философия и става доктор и професор в Белградския университет. През 1968 г. е един от водачите на студентските протести в Белград. След уволняването на седемте професора през 1975 г., от 1977 до 1980 е професор в университета в Констанц, Германия. През 1989 г. основава Демократическата партия, а през 1990 е избран за неин президент. Същата година става народен представител и изкарва три последователни мандата. Оттегля се от Демократическата партия през 1994 и две години по-късно основава Демократическия център. Автор е на доста книги ("Либерализъм и социализъм", "Бюрокрация и обществено мнение" и др.).
На лекцията, изнесена на 24 април, проф. Мичунович заяви, че сръбската опозиция е вече обединена около основните въпроси на изборната стратегия и многобройни експертни групи са се ангажирали с изработването на ясна и рационална програма. Според професора не е важно коя партия колко места ще спечели в бъдещия парламент. В момента опозицията работела още отсега да приведе икономиката в съответствие с правилата на Европейската общност. Професор Мичунович смята, че избори в Югославия трябва да има най-късно до една година, иначе отново можели да избухнат конфликти с непредвидими последици.
Напрежението между местните и федералните власти и без това вече било достигнало връхната си точка.
По въпроса за положението в Черна гора проф. Мичунович каза, че там има силна промилошевска опозиция, затова Джуканович предвидливо отлагал провеждането на референдум по въпроса за независимостта. Сръбската опозиция разчита обаче, че черногорците ще откликнат на предложението й да гласуват заедно и с това ще спечели 2/3 от местата в парламента.
Колкото до Косово, там всяка алтернатива изглеждала лоша и опасна. Още повече, че и сред опозиционерите имало силно изразени "патриоти", които са за връщането на сръбските войски там. С изключение на Албания, никой не е за независимо Косово - нито съседните държави, нито ООН, нито Съвета за сигурност. Професорът смята, че изтеглянето на силите на международната общност от Косово само ще поднови конфликта. Единствената алтернатива той вижда в крупни чужди инвестиции, които да осигурят перспектива за населението. В момента в Косово само се краде и убива, заяви Мичунович. Там 50% от населението било под 18 години, а жените са извън политическия живот - следователно това е страна, която не може да създаде самостоятелна икономика.
Кое дава надежди за успех на опозицията? Освен постигнатото единство и работата по реалистична предизборна програма, не без значение е, че хората вече се били съвзели от шока от войната. Според думите на сръбския политик Югославия след войната съвсем не е в безнадеждна икономическа ситуация. Напротив. Разполага със запазено селско стопанство. Със запазени експортни връзки със Запада (отстоявани през всичките години на ембаргото с изключителна изобретателност). С поне 30 000 - 40 000 малки предприятия. Приватизираните предприятия функционирали много по-добре от преди, когато са били държавни.
Американските бомбардировки са разрушили стопански обекти, които са бълвали непродаваемо производство и само са били в тежест на държавата. (Да не говорим, че и от синдикална гледна точка са направили услуга на правителството, което в случая е било напълно невинно за изгубените работни места.) В сегашното правителство почти всички министри имали свои предприятия и капиталови ресурси, тъй като след бомбардировките са успели да възстановят мостовете и електрическата мрежа. Редовните срещи на четирима лидери на опозицията със западни представители - най-вече с Мадлин Олбрайт, както и с представители на Европейския парламент - подсказват, че бъдещето на сръбската опозиция изглежда добре подсигурено.

Ирина Илиева