Наградите на третия национален конкурс "Млада българска драматургия" бяха обявени на 27 април. В конкурса, организиран от фондация "Концепция за театър", са участвали 56 пиеси (от 47 автори), от които 12 бяха селекционирани (виж в. "Култура", бр. 16 от 28 април т. г.). Комисията по излъчването на наградените пиеси е в състав: Ина Божидарова - председател, Божидара Божинова, Венета Дойчева, Виктор Попов, Елина Калинова, Марин Бодаков и Росен Иванов.
Първа награда не бе присъдена.
Втора награда получава Даниела Славенова за "Ключ от вратата на С.".
Трета награда получава Андрей Филипов за "Среднощен град".
Поощренията са две: на Христина Христова за "Нощта на агнето" и на Иглика Пеева за "Ключ от седмото небе".
Наградата за философско осмисляне на действителността на името на Маргарит Минков, която се присъжда за втора година, получи Теодора Димова за пиесата си "Стопър".
Усилията на частната фондация да стимулира създаването на нови драматургични текстове, разбира се, заслужава добри думи. И ги е получавало.
Но очевидно съществуват и редица проблеми. Първият е свързан с ясното дефиниране на формулата на този конкурс. Вече се провеждат няколко конкурса за нови български пиеси, а тази година ще бъде първото издание и на конкурса, обявен от Министерството на културата и Народния театър "Иван Вазов", който има всички шансове, ако бъде традиционен, да стане най-престижен. Ясно е, че трябва да се потърсят формули (експериментална драматургия; драматургия на автори до 30-години; детска; камерна или каквото там им е близко на организаторите на тези конкурси), не само за да не се стига до формулировки, които чухме: "млада в смисъл нова", но, което е най-важното, за да има вероятност резултатите от конкурсите да стават репертоарни пиеси, а не заглавията им да отлежават в подобни информации.
Друг, по-сложен проблем е връзката между откритите пиеси и театрите или, по-точно, и режисьорите. Ако конкурсите са достатъчно авторитетни, едва ли театрите няма да проявяват интерес към резултатите им. Такъв авторитет се изгражда с години, но компромисите го рушат с дни. Авторитетът на един конкурс е функция на общественопризнатия личен творчески авторитет на хората, които определят наградените, и на компетентността, строгостта и прогностичния потенциал на техните решения.
Това са само два от проблемите. Защото, каквото и да си говорим, не е нормално от миналогодишните наградени пиеси нито една досега да не е влязла в афиш на български театър. А "Гълъбът" на Румен Шомов, който миналата година получи втора награда, се постави в Лондон!

Никола Вандов