Да нарисуваш икона,
да изпишеш църква...


Отворената наново колекция-дарение на Светлин Русев в Плевен посреща посетителите в обновената сграда на старата турска баня. Независимо от предишните функции на постройката, пространството е усвоено така, че напомня храм. Куполите, отворите през трите етажа, обособените ниши създават тържественост и ритуалност. В динамична взаимовръзка са подредени модерни картини и икони, индийски пластики и съвременна скулптура. Още на входа Светлин Русев е поставил портрет на Ванга, който като че ли подчертава идеята за вярата и храма като понятия извън конкретното писание и конкретната сграда. Такъв всъщност беше и раздорът по повод църквата в Рупите - във фокуса му бе не толкова неспазването на канона, колкото усещането за онази божественост, която не е по силите на един-единствен Бог.
И все пак скандалът около църквата на Ванга изглежда нищожен (или поне не успя да накърни вярата на вярващите) на фона на разправиите и пазарлъците по повод изписването на храма в Пампорово. Точно по времето на светлия празник Великден появата на драматични религиозни мотиви в изложбените зали беше право пропорционално на застигащото ни омерзение. Георги Трифонов показа на "Шипка" 6 своите проекти за стенописи и с това отключи порой от скверни емоции. Журналистите ехидно се възползваха от вкусната тема и за пореден път показаха реакции, достойни за едноклетъчно. Елементарните трикове за разобличаване на един от участниците в конкурса му донесоха повече дивиденти отколкото негативи. Извън конкретните параметри на случката, пред обществото лъснаха "прекрасните" отношения в художническата гилдия, често излъчващи голяма доза нечистоплътност. И най-лошото - пътят към поредния храм се покри с екскременти вместо с върбови клонки.
Пак по Великден Теофан Сокеров (изписал преди години Патриаршеската църква във Велико Търново) показа свои картини в галерия "Александър". Централната работа в изложбата беше един хиперреалистичен Христос на кръста, като че ли опитващ се със своята пластическа откровеност да изкупи всичките ни грехове. Изложбата на Димитър Киров в галерия "Райко Алексиев", назована "Милениум - 2000", също разчиташе на иконографската сцена на Разпятието. Правени в продължение на години и натрупвани като количество и отношение, срещата на тези творби с публиката се омърси от дребен на фона на извечните проблеми скандал. В процесите на раздържавяване СБХ е въвлечен в грозна интрига около творческата база в Пловдив. Очевидно когато въпросът опре до имоти думата "колега" загубва алтруистичния си смисъл и започва да се вижда, че общността е изградена на фалшиви принципи. Елитарната изолираност, привилегиите, които се ползваха, създаваше образ на сплотено братство, обединено единствено от творчески цели. Сега за тях почти никой не говори... А навръх изложбата си, посветена на драматичната тема на саможертвата, Димитър Киров трябваше да дава жълти интервюта.
Ако човек бе търсил смирение в изложбените зали, можеше да го намери единствено сред работите на Светла Георгиева, скромно наречени "Като икони" в галерия "Дрита". С почит и уважение към традицията, сцените деликатно подсказваха авторския почерк и подсещаха, че за да нарисуваш икона, не е достатъчно само да си добър художник. За това са необходими морал и достойнство.

Мария Василева







Изкуство
на борда