Арт колаж - Пловдив' 2000
Колаж на Пиер Жан Варе

Културната общественост и гостите на Пловдив станаха свидетели на едно впечатляващо с мащабите си артистично събитие. На 1 април беше официално открит международният симпозиум "Арт колаж - Пловдив '2000". Симпозиумът се провежда по инициатива на Министерството на културата, СБХ, Групата на пловдивските художници, СХУ "Цанко Лавренов" - Пловдив, и Музея на колажа - Париж, Франция. Организатор от българска страна е Маргарита Джарова - директор на Художествената гимназия в Пловдив, а от френска - Пиер-Жан Варе - директор на ARTCOLLE - Париж.
Идеята да се проведе проява, която да фокусира вниманието върху спецификата и възможностите на колажа възникна преди година и половина. Бяха необходими месеци за усилени първоначални проучвания, осъществяване на контакти (у нас и в чужбина), както и за набиране на средства. Въпреки неимоверните финансови затруднения и липсата на интерес от стабилни спонсори, идеята се превърна във факт и то на подобаващо високо ниво. В случая решаваща роля изигра ентусиазмът на организаторите и участниците. Това отново идва да ни напомни, че когато артистите имат нужда да се срещат, да общуват и да работят заедно, всички бариери са по-лесно преодолими.
Всъщност "Арт колаж" има спецификата на фестивал, включващ няколко компонента: дестдневен работен пленер, няколко съпътстващи изложби, теоретична част и две изложби, представящи колажа във фотографията.
Още първия ден бяха открити изложбите на двамата почетни гости - Марлена Рати от Италия и Георги Божилов. Те се представиха в т.нар. Интернационална къща на галеристката Лили Якова.
Марлена Рати е една изключително интригуваща личност. Живеейки в Милано и Париж, освен с рисуване тя се занимава с психология, критика и преподавателска дейност. Колажът в нейните творби е равнопоставен с чисто живописните методи. Картините й са с респектиращи формати и въздействат изключително монументално. Колажираните елементи създават усещане за неосимволизъм, занимаващ се с проблемите на подсъзнателното и хипнотичния свят на виденията.
В общото изложбено пространство работите на Георги Божилов се отличаваха с познатата прецизна композиционна естетика и баланс в цветовите хармонии, пречупени през призмата на българската модерна абстрактна традиция.
Същият ден беше открита и националната изложба "Колаж" в къщата "Мексиканска графика". В нея бяха показани селекционирани творби на автори от цялата страна.
Кулминацията в началото на симпозиума бе изложбата на всички участници, подредена в салона на пловдивските художници. Така още в началото бяха демонстрирани творческите нагласи и търсения на всеки един от тях. Въпреки различните стилистики участниците оформиха няколко групи.
Едни от тях използват колажа, за да постигнат чисто живописно или формално-конструктивно въздействие. Такива са платната на Анет Вирзинг (Германия), инспирирани от методите на реставрацията.
Хармонично звучене имат пластиките от коприна, дърво и метал на Жанет Видева. Миглена Савова също се занимава с живописното въздействие. При нея нещата са твърде осмислени и уплътнени. Композициите й винаги са градени премерено и естетски. В този смисъл друг заслужаващ внимание автор е Васил Василев. Конструктивистичните му произведения се отличават със строг ритъм, премерена декоративност и любов към детайла. Като прекрасна живопис звучат и картините на Пиер-Жан Варе (Франция). В техния сюжет винаги присъства някакъв занимателен, но ненатрапчив разказ. Изцяло колажирайки, той постига хармонии, характерни за класическите образци на живописта.
Много по-монохромно и "героично" изглеждат нетрадиционните композиции на белгийката Жак Рос. Използвайки смело фигурални детайли, тя създава нещо, което се разполага между илюстрацията, живописта и проекта.
За други автори, определящи са невероятните възможности за експеримент, които дава колажът.
В цикъл от четири работи Маргарита Джарова разработва технологичното единство между колаж, прехвърлен в литографски отпечатък, който при това е "надколажиран" с допълнителни акценти от лепена хартия. Резултатът - прекрасни композиции с компактна тектоника. Твърде интересни са и експериментите на Йордан Парушев. Той представя три пластики, които на пръв поглед са създадени от бронз или камък. Тоталната зрителна измама потвърждава практически неограничените възможности на хартията. Пространствените опити на автора се прехвърлят върху окачени обекти подобни на колумбарии.
Колажната техника предполага и разработване на историческите напластявания в изкуството. Показателни са нещата на германеца Бернд Щрауб-Молитор. В своите картини и асамблажи той търси съзнателна редакция на сюрреалистичния светоглед.
Ясен Панов отново се представя като интригуващ художник, интелигентно поднасящ сюжетни и исторически манипулации. Пуристката цветност на произведенията му и препратките към Дада и късната модерност ги правят запомнящи се визуални ребуси.
Някои от артистите разкриват концептуалния заряд, който носи в себе си колажът. Изключително убедително стои триптихът на Ришар Паломера-Парис (Франция). В трите цвята на националното знаме той включва собствения си визуален коментар на разбирането за свобода, равенство и братство. Други два негови колажа отново спекулират - първият с клишето "Мона Лиза", а вторият с розите като символ на много, често разнопосочни неща. Едни от най-запомнящите се творби в изложбата са тези на Николай Станев (България/Чехия). Те са утопични проекти за мега инсталации. Като например камбани биещи насред морска шир или кит, който се спуска с парашут насред океана.
На своята подчертано концептуална насоченост не изневерява и Моника Роменска. Тя участва с две творби, създадени в Швейцария. Те въздействат като старателно написан документ, фиксиращ личните чувства чрез обективната реалност на обкръжението.
Другото голямо събитие в рамките на симпозиума беше юбилейната изложба на Маргарита Джарова. Художничката е единственият автор в България, чието творчество се основава от години върху разработването на колажната техника. Ето защо изложбата включва произведения от началото на 80-те години до днес. Ретроспективата ясно илюстрира развитието на възгледите на артиста относно естетиката, въплътена в играта на структури, създадени от хартия и деликатни обеми.
Друго събитие, заслужаващо внимание, е изложбата на двама млади автори - Диана Папазова и Митко Железаров. Колажите им хармонират идеално и носят нескритата любов към естетиката на съвремието.
Бяха открити и две други изложби, представящи колажа в малко по-различни измерения - тези на фотографията. Представянията бяха на Иглена Русева и на Мария Гианопулон от Гърция. Същинската част по работата в рамките на пленера се осъществи в ателиетата на Художествената гимназия. Там бяха предоставени максимално добри условия на авторите да създават и да комуникират помежду си. Всички бяха единодушни, че такъв тип съвместна работа носи неоценима полза и творчески инспирации за дълго време напред.
Още преди да приключи симпозиумът, се чуваха въпроси за това, кога ще бъде неговото следващо издание. Няма по-добро доказателство за това, че подобни прояви са полезни и очаквани. Остава ни да пожелаем успех на следващия "Арт колаж - Пловдив' 2001".

Борис Костадинов