Дон Жуан в кръчмата

Когато в Берлин не става нищо, се появяват те, номадите на големия град - турци, педерасти, зажаднелите сърца. Навалицата е в "Кумпелнест 3000" на "Лютцовщрасе", най-добре към 3.30 през нощта. Тогава в кичозния "бутик" е толкова пълно, че не можеш дори да паднеш. Хълбок до хълбок между локви бира, пушек и ню уейф.
В "Кумпелнест 3000" в "Софиензеле", в центъра на бившия Източен Берлин, на бара виси един представител на фирма, унищожава бира след бира и дрънка, така че място остава само за някоя и друга запетая - колкото да обърне поредна ракия: "Та, значи моите колеги ми разправят за Рио, че по време на карнавала можеш да имаш жени без пари. Без да плащаш! Това у нас в Кьолн е невъзможно."
В ъгъла стърчи друг мъж - към средата на петдесетте, взел-дал вече, и мълчаливо хруска ядки. Отсреща гола азиатка се връзва по всички правила на изкуството. "Искаш ли една свирка, сладур?", шепне източноевропейска курва ("Духане 20 марки или 10 евро, чукане 50 марки, 30 евро"). Репликата й се отнася до представителя на фирмата.
Циникът разправя мръсни вицове, един след друг. Източноевропейката си сваля надолу сутиена и гащите и казва: "Заради баща ми ме изпратиха в социален дом. Аз обаче много го обичах." Представителят се залепя за един от високите столове на бара и крещи: "Не съм самотен - емоционално независим съм! Нямам нужда от терапия."
За новата си пиеса "Дон Жуан в Кумпелнест 3000" режисьорът Иван Станев е построил копие на берлинската култова кръчма в "Софиензеле" - най-важния off-театър на столицата. Приликата с оригинала стига чак до имитиращите тухли тапети и до окачения над бара, ограден в златна рамка, портрет на предишната собственичка на заведението от времето, когато се е казвало "Клуб Метреса" и е било бардак. Премиерната публика (почетни гости са посетителите на оригинала) този път не се е разположила елегантно пред сценичната кутия, а се намира вътре в оргията. Онези, които са принудени да останат отвън поради липса на места, играят ролята на воайори, гледащи през прозореца.
Крещящото, похотливото, изкривеното, циничното - всичко това може да се види в педерасткия вертеп - трескава жажда за някаква последна, крайна възбуда. Изчезването на половете - Дон Жуан, който е мъж и жена едновременно. Циничният мачо с ядките внезапно лъсва като педераст с жартиери. Една тъмнокожа царица на нощта, красива като Наоми Кембъл, прави стриптийз и всички виждат, че е мъж.
Рядко телефонът на билетната каса в "Софиензеле" е звънял толкова неспирно. Представленията са продадени предварително. Който се е добрал до билет, гледа един доста особен, труден за смилане театър. Четиридесетгодишният Иван Станев, българин по рождение, е направил за своя "Дон Жуан" колаж от текстове на Жорж Батай, Молиер, Георг Тракл и от свои произведения - един хоровод, който се върти около Ерос и Танатос, около любовта и смъртта.
"В администрирания свят, в който живеем, казва Станев, хората отчаяно търсят ексцеса - с алкохол, кокаин или секс. Но зад това не стои нищо, само безутешност." Дори сексуалността отдавна е отрекла сама себе си заради алчното премахване на табутата. Според Станев "Кумпелнест" е метафора на всичко това.
Той в продължение на три месеца е търсел изпълнители за своята кръстоска от реалност и театър - в порношопове, садо-мазо клубове и "други магазини, където иначе никога не влизам". Трябвало е да участват хора от различни националности, да има всякакви разновидности на сексуалната игра, всякакви възрасти. Половината от изпълнителите не са професионални актьори.
Какво остава, когато вече няма нищо, когато ексцесите угаснат като светлинни ракети на небето на милениума? Кое е последното табу, ултимната, крайна възбуда - само смъртта. Накрая "Кумпелнест" засяда някъде по бреговете на Черно море. Овидий, авторът на "Ars Amatoria", произнася в заточението си прощална реч. Видеоекран показва ледниковата епоха и края на света. Пред една светеща масичка коленичи царицата на нощта, без грим - просто едно хубаво, голо, объркано момче - разрязва една възглавница и хвърля нагоре пуха. Той се сипе бавно като сняг.
"Дон Жуан". Край. Гунтер, барман от истинския "Кубпелнест", глухоням, травестит и автор на стихове, ръкопляска най-дълго.

сп. Щерн, бр. 48/1999 г.

Кристине Клаусен
От немски И.И.