Градоустройството:
много минало, но какво бъдеще?
В програмата на IХ световно триенале по архитектура - "Интерарх-2000", което ще се проведе в София, между 22 и 26 май се предвижда организиране на "кръгла маса", посветена на градоустройството на ХХ век. За участие в нея вече са подали заявка видни български архитекти. Изпратени са покани до преподаватели в много европейски университети, където се изучава градоустройство, както и до главните архитекти на редица европейски столици. Някои от тях вече са потвърдили участието си. На кръглата маса ще бъдат дискутирани две основни групи въпроси:
Първата група са свързани с приноса на изминалия ХХ век в градоустройството, в неговата теория и практика: Какви са промените, настъпили в градовете през ХХ век? Очевидно е, че те много надраснаха градовете в предишните епохи, но станаха ли по-удобни за техните обитатели, по-красиви и по-хуманни? Как големите социално-икономически промени през ХХ век се отразиха на структурата и образа на градовете? Какво отражение имаха социалистическите идеи върху планирането и изграждането на градовете-градини от началото на ХХ век? Как повлияха на градоустройството големите социално-икономически експерименти на националсоциализма в Германия и Италия през първата половина на века и на реалния социализъм в Централна и Западна Европа в неговата втора половина? Как се развиха градовете в "Третия свят"? Успя ли развитият капитализъм и западната демокрация да изгради модерния град на ХХ век? Как големите научно-технически постижения на ХХ век се отразиха на градовете? Намериха ли адекватно приложение в градоустройството постиженията в строителните технологии, в комуникациите, в информацията и т.н. Как градостроителната дейност влияе на околната среда? Може ли нашата крехка планета Земя да издържи урбанизацията на ХХ век?
Втората група въпроси се отнасят до перспективата на градоустройството в ХХI век: Как ще изглеждат градовете на бъдещето? Ще продължат ли да растат и до кога? Как ще се отразят новите социално-икономически отношения в света върху градовете? Какво влияние ще имат върху тях съвременните научно-технически постижения? Как да се постигне устойчиво развитие на градовете в бъдеще? Каква трябва да бъде организацията и технологията на градоустройственото планиране. Как трябва да се промени законовата и нормативната база, за да може успешно да се управлява развитието на градовете в желаната посока? Какви специалисти трябва да осъществяват градоустройственото планиране и как да се подготвят те?
Във всички тези въпроси и отговори българите градостроители трябва да намерят своето специфично място.


Градоустройството се заражда с появата на първите градове през третото хилядолетие пр. н.е., когато се развиват в достатъчна степен търговията, занаятите и държавната организация. В Египет и в страните от Двуречието са създадени първите правила за изграждане на градовете, а древните гърци и римляните издигат градоустройството до нивото на високо строително-техническо изкуство. Градовете се развиват и променят своя облик през Средновековието, Ренесанса, Барока и Класицизма; човечеството прави своите първи опити за теория в трактатите на Витрувий и Алберти. Чак до втората половина на ХIХ век, обаче, градоустройството представлява сбор от емпирично натрупани знания за изграждане на градовете. Едва през втората половина на ХIХ век във връзка с развитието на промишлеността и урбанизацията на европейските страни и Северна Америка, градоустройството се отделя от архитектурата като самостоятелна дейност.
На границата между ХIХ и ХХ столетие се появяват първите значителни опити за създаване на градоустройствена теория. В решаването на теоретични и практически задачи се изработват моделите на градовете на Ебинзер Хоуард, Тони Гарние и Алберто Сория-и-Мата.
Нов, трети етап в развитието на градоустройството настъпва към средата и втората половина на ХХ век, когато започва използването на количествени характеристики в анализа на градоустройствените явления. Това превръща градоустройството в наука, с помощта на която могат да се правят прогнози за развитие на градовете.
По това време с градоустройството се свързват и много нови науки, занимаващи се с икономиката, демографията, социологията, техническата инфраструктура, екологията и управлението на градовете, както и с използването на съвременни средства за събиране и обработка на информация, за автоматизация на проектирането. Съвременното градоустройство може да бъде определено като комплексна дейност, съставена от наука, техника, икономика, политика и изкуство, насочена към създаване на подходяща материална среда за живеене.
Градоустройството е наука, защото си служи с научни методи за решаване на проблемите за разположение на градовете, за тяхната планова и пространствена структура, функционално зониране, градско движение и транспорт, градско благоустрояване и т.н. Наука е и защото с негова помощ могат да се анализират градоустройствените явления и да се прогнозира тяхното развитие в перспектива.
Градоустройството е техника, защото използва всички технически постижения в строителството и благоустрояването на градовете.
Градоустройството е икономика, защото изграждането на градовете изисква огромни средства. То е и политика, тъй като отразява социалната структура на обществото. Градоустройството е изкуство, защото създава материално-пространствена среда, отразяваща определени обществени идеи и имаща естетическо въздействие върху обитателите.
Градоустройството може да бъде разглеждано и като макро-архитектура, като архитектура на големи пространства и на цели градове. Градоустройството, както и архитектурата е изкуство на пространството, на неговата пластика, колорит и светлина.
Градската среда е произведение на изкуството, защото отразява определени социално-културни и етични отношения в обществото, демонстрира идеи за социална справедливост, дава представа за историко-културните, политически и идеологически ценности на обществото. Те намират отражение в диференциацията и значимостта на пространствата, в системата на социални и пространствени доминанти, в йерархията на композиционните построения, в характера на художествените предпочитания, в стиловата ориентация, в принципите на приемствеността и диалога между старо и ново.
Градостроителят е едновременно архитект, скулптор и художник, защото извайва градските обеми и пространства и ги насища с колорит.
За разлика от отделната сграда, която може да бъде проектирана и изградена в завършен вид, градът е динамична структура, която се развива непрекъснато. Ето защо проектирането на един град изисква предвиждане на процесите на неговото развитие. Това налага превръщането на градоустройствените проекти от статична картина на бъдещето състояние на дадено селище в инструмент за управление на градоустройствените процеси.
Историята показва, че всяка епоха и всяко общество стихийно или съзнателно са изграждали нови и са приспособявали съществуващите градове за своите потребности. Феодалното общество е изграждало своите градове върху антична основа. Капиталистическите градове израстват от средновековните, а съвременното общество непрекъснато преобразува градоустройственото наследство от предишните епохи. Този процес е свързан с изразходването на значителни материални средства. Ето защо нито една от историческите епохи не е успяла да преустрои градовете напълно и в съответствие със своите потребности. Продължителността на формирането и голямата устойчивост във времето на градоустройствените системи изисква задължително отчитане на перспективите за развитие на обществото. Днес ние формираме средата за труд, обитаване и отдих на обществото в бъдеще.
В художествената литература градът е възвисяван като най-прекрасното постижение на човечеството и анатемосван като най-ужасното творение. Градът наистина е най-съвършената материално-пространствена форма, осигуряваща на човека всички блага, жизнен комфорт, защита и духовно обогатяване и заедно с това той е символ на замърсяване, източник на болести и престъпления, производител на шум и на ежедневен стрес за обитателите му. Градът събира хората, като им осигурява най-големи възможности за обмяна на информация, за социални контакти и заедно с това ги обрича на анонимност и отчуждение. Градът фокусира противоречията на обществото, оставайки въпреки всичко притегателно място за човека. Доказателство за това е стремителният ръст на градовете през двадесетия век. В началото на ХХ век в света е имало само 21 града с население над 100 000 жители. През 1940 година броят на градовете с население над 100 000 е достигнал 720. Днес милионните градове са над 200. В България само за периода от 1956 до 1993 г. броят на градовете е нараснал от 112 на 238.
По данни на ООН от 1975 г. до 1999 г. броят на градските жители в света се е удвоил и ще се удвои отново до 2015 г. Тази безпрецедентна урбанистична революция, която засяга главно третия свят, има не само количествен израз, тя обърква организацията и дори функциите на градовете. Традиционно място за срещи и обмен, днес градът е разделен на множество части, оградени от стените на парите или от социални и етнически бариери.
През новия ХХI век в историята на нашата планета ще бъде поставен нов рекорд: според предвижданията на експертите на ООН към 2025 година близо две трети от населението на земята ще живее в градовете.Досега селските жители преобладаваха.
Пак според тези предвиждания след около 25 години ние ще бъдем осем милиарда, от които пет милиарда ще живеят в градовете. Увеличението ще бъде огромно, по-специално в градовете от развиващия се свят, където жителите ще наброяват четири милиарда души, т.е. два пъти повече от днес.
Градовете поглъщат огромно количество енергия, изчерпват водните запаси, гълтат храни и материали. В замяна на това изхвърлят отходни води и други замърсители. Заобикалящата ги среда изнемогва, тъй като повече не е в състояние да доставя едното и да поема другото. Тези промени в увеличаването на населението, в развитието на градовете и индустриалното производство и некачественото оползотворяване на ресурсите ни водят към глобална криза, която заплашва не само качеството на живота, но и самия живот на Земята.
Всичко това налага да бъде определен пътят, който човечеството трябва да извърви, за да достигне екологичен стабилитет на планетата: основното е да бъдат посрещнати нуждите на нашето поколение, без да се пречи на бъдещите поколения да посрещнат адекватно своите нужди. Бъдещите градове трябва да предоставят условия за съвместно съжителство на хората и природата. Всички трябва да участват в създаването на екологично устойчиво бъдеще за планетата, но ядрото професионалисти - градостроители, архитекти, инженери и дизайнери - имат особена роля, защото тяхна е отговорността за бъдещия облик на градовете.
Професионалното образование на архитектите трябва да обхваща широка гама познания в областта на изкуството, културата и хуманитаристиката, на естествените и социалните науки и технологиите, като основа за изграждане и поддържане на устойчива екосистема. Специално внимание в съвременното архитектурно образование заслужава обучението по градоустройство. Днешното разбиране за същността на градоустройството и за начина на неговото преподаване далеч не е еднозначно. То варира от разглеждането му като макроархитектура, в която архитектът запазва своята водеща роля до сложна социално-икономическа дейност, в която архитектурата заема периферно място. На тази основа и обучението по градоустройство се извършва като допълнителна специализация към архитектурните училища или като отделна специалност към университетите.
Съществува и трета форма за подготовка на градостроители - мастерска програма, открита за участие на дипломирани бакалаври от различни специалности: архитекти, инженери, икономисти, социолози и др. Всеки от тези специалисти участва активно в планирането и изграждането на селищата, в рамките и компетенциите на своята специалност. Обектът на тяхната дейност обаче е един и същ. Ето защо съвместното им допълнително обучение по градоустройство открива възможност за ефективно сътрудничество в практиката. Все още е трудно да се прецени коя форма е най-добра, а може би и трите имат право на съществуване.
Последното десетилетие на ХХ век постави уникална задача пред страните от Централна и Източна Европа - преминаване от централизирана планова икономика и тоталитарни форми на управление към модерно пазарно стопанство и демократично държвно устройство. Нейното решаване е пряко свързано с планирането и изграждането на селищата.
Селищата притежават едно качество, което е много съществено за страни в преход. Това е тяхната инерция и стабилност, които се противопоставят на твърде променливия характер на социалните явления. В този сложен процес на едновременно съхраняване на материални и духовни ценности в селищата и заедно с това преустройство на съществуващи и създаване на нови, страните от Централна и Източна Европа се сблъскват с едни и същи проблеми. Оттук произтича необходимостта от обмяна на опит между специалистите от тези страни.
Може би Интерарх и планираната "кръгла маса" по градоустройство ще бъде един от добрите начини за контакти и обмяна на опит в това отношение.

Проф. Иван Никифоров
д-р на архитектурните науки