Меко казано

В света на децата всичко е постижимо, щом имаш желание и шепа добри приятели, които да ти помогнат. В света на децата всяка грешка е поправима, всяко зло - победимо, всяка крачка - предизвикателство. В света на големите режисьорът Венцислав Асенов се опитва да постигне детския свят. За целта той е избрал чудесния текст на Валери Петров "Меко казано", поканил е няколко добри приятели - композитора Андрей Тотев, художничката Мира Каланова и актьорите Николай Душански (Светльо), Емил Пеняшки (Кучето), Капка Пеняшка (Кълвачът), Савелия Дечева (Костенурката), Явор Зехиров (Къртицата), Ана Ахчийска (Мишката) и заедно са запретнали ръкави, за да създадат щур, забавен и поучителен спектакъл за деца от всички възрасти. Приютил това достойно начинание, Врачанският театър вече може да се гордее с резултата и да го покаже и на софийските малки, големи и още по-големи (като читателите на "Култура") деца.
С много любов и детско въображение младата сценографка Мира Каланова е сътворила стаята на палавника Светльо, в която всичко е според размерите на момчето. После тази стая се превръща в огромна пощенска кутия, която пък се превръща в пощенска станция, която пък се превръща в огромен часовник, който се превръща отново в стаята на Светльо. Всички предмети са видяни през очите на дете - те са шарени, големи и стават за игра. Така от една обикновена кибритена кутия може само с два фенера и четири копчета (за сън) да се направи автомобил. Моливът пък може да се превърне в люлка, после в съдебна катедра, после във везни. А в пощенската кутия може да се заклещи цяло куче, и то санбернар. Този чудесен цветен детски свят е пълен с весели перипетии, изненади, песни, игра.
Музиката, присъстваща в целия спектакъл, създава настроение, повдига духа, прави живота по-лесен и весел. В света на детето всичко е музика и песен. Повечето музикални сцени са решени в ритъма на диксиленд, който позволява динамичното изпълнение на пластическите етюди, напомнящи скечове от нямото кино. Безпричинни падания, спъвания, волни и неволни удряния, непохватни движения и други все в този дух трикове изпълват целия спектакъл и предизвикват искрен смях у децата. Приятните и бързо запомнящи се песнички се запяват от тях още от началото на представлението.
Този спектакъл лесно спечелва симпатиите и доверието на малките (а и не само на тях) зрители. Може би защото никой не им размахва пръст от сцената, защото актьорите играят искрено, без да се правят на инфантилни и смешни, всеки със собствената си природа и въображение. Костюмите не са бутафорни, не се мъчат да имитират животните, които изобразяват, а показват характера на всеки един от тях.
Такива "ползотворни" спектакли като "Меко казано" на Венцислав Асенов са щастливо случване, на което трябва да се обръща внимание. Ползата е както за децата, които истински се забавляват, така и за техните родители и учители, защото "Меко казано" е текст включен в учебната програма, който възпитава отношение и към темата за лъжата, и към автора маестро Валери Петров.
Нов драматичен театър "Сълза и смях" забеляза качествата на този спектакъл и прие ролята на софийски домакин на вълнуващата среща между героите от веселата приказка-преследване и децата.

Кремена Димитрова