Великденски концерт-послание

В дните на Страстната седмица един изключителен музикант премина през София. Лорин Холандер - да запомним това име!
Като солист на Нов симфоничен оркестър на 25 април т.г. той изпълни Клавирния концерт на Арам Хачатурян - един от първите блестящи опуси на големия съветски композитор. Музиката на Хачатурян, обикновено напоена с много виталност, преливаща от светли, жизнерадостни емоции, неведнъж е печелила овации по световните подиуми.
Структурно традиционният тричастен Клавирен концерт Холандер извая като поема-изповед колкото романтична, толкова и съвременна. Виртуозитетът на крайните части бе сякаш туширан за сметка на проникновено-лиричните, като правило солово-каденциращи моменти на пианото. Великолепно прозвуча поетичната втора част. Чудесно бяха откроени редица чисто музикални "лакомства" на творбата.
Холандер безспорно е изпълнител от най-висока класа. Пианистичният му апарат респектира с многопосочно съвършенство - откъм фразировка, богатство на тембри, педализация и т.н. По-важното обаче е, че - в отличие от твърде голямото количество виртуози, обикалящи света като международен легион - за Холандер свиренето е мисия; той не просто интерпретира, той твори музика. Очевидно тук се чувства влиянието и на неговия баща, известният цигулар Макс Холандер, и на неговия навярно най-важен учител, знаменитият навремето пианист и композитор Едуард Щойерман. Можем само да си пожелаем нови срещи (желателно - и под формата на солови рецитали) с този толкова интересен и оригинален мислител на тоновото изкуство.
Концертът на НСО поначало бе на добро равнище. Гост-диригентът Кенет Кислър, солиден професионалист, уверено издирижира Симфонична елегия за струнен оркестър от Ернст Кршенек (1900-1991 г.). Малко известният у нас композитор от чешко-австрийски произход, по-голямата част от чийто живот преминава в САЩ, бе представен с наглед непретенциозна, но трудна за качествена интерпретация творба - елегията в памет на Антон Веберн. Тук, както и в прозвучалата във втората част на концерта Четвърта симфония на Йоханес Брамс се откроиха някои все още професионално непреодолени технически проблеми на така симпатичния и уверено набиращ все по-добра творческа инерция Нов симфоничен оркестър. На първо място - необходимостта от още по-сочен, тембрист и интонационно безупречен щрайх. Има какво да се пожелае (както пролича при Брамс) и по отношение на баланса между отделните оркестрови групи, по отношение на интонационната им чистота (особено при медните), отчитайки и малкия, но все пак професионално нежелателен гаф в началото на финала на Брамсовата симфония. Независимо от тези бележки, НСО впечатлява с несъмнения си професионален ръст.
Кенет Кислър ни представи сравнително традиционна интерпретация на Брамс. В нея особено убедителни прозвучаха кулминациите във втора и четвърта част и сочната като цяло фактура на трета част.
Един хубав великденски концерт, едно духовно послание, така необходимо за всички ни, в това число, а може би най-вече и за множеството видни държавни мъже и политици, изпълнили зала "Света София".

Лъчезар Каранлъков