Пулсът на радиото
и обществото


Не е вярно, че медиите са "с ръка на пулса на обществото". Вече не е така, ако изобщо някога е било. По-скоро обществото е с ръка на пулса на медиите. То прави всяка своя гражданска стъпка благодарение и на медиите, а често и само заради самите медии. Радиото и телевизията се превърнаха в универсалните заместители на всички останали форми на комуникация между социалните групи.
Размяната на разбиранията за реалност стават най-лесно и най-бързо чрез електронните медии. Факт е обаче, че преминали през медиите, тези реалности се оказват далеч по-различни и за тези, които ги произвеждат, и за тези, които ги възприемат. Защото "информационните канали" използват към всички стандартен подход и набор от средства, като по този начин уеднаквяват различните реалности в обща медийна реалност.
Радиореалността е по-манипулативна като влияние от телевизионната. Тя атакува едно-единствено сетиво. С това хем оставя прекалено много пространство за развихряне на фантазията, хем стеснява възможностите за отделяне на радиореалността от "обективната" реалност.
В радиореалността политиката е много близко до хората. Тя има своите материални измерения. Само в нея политиците и гражданството водят съвместен живот. В "извънрадио"реалността политиците са подчертано далече от останалите като физическо измерение. В радиото нищо не ги разделя. За разлика от него, в телевизионната картина често влизат в кадър и телохранителите, което автоматично подчертава различността на "опазваните". Колкото и неадекватна да е за слушателите произвежданата от радиото реалност, тя има силно влияние върху тях. Докато са потопени в нея, те наистина са склонни да й вярват, защото е внушително истинска. Ефектът е краткотраен, тъй като в момента, в който се отделят от медиата, слушателите се завръщат в собствената си реалност, нямаща нищо общо с внушената им.
Радиото продуцира реалност, която е с претенцията за истинност, обективност и валидност. Но тя е друга реалност. Това е и една от причините хората все още да се обръщат към радиото. Защото чрез него те съпреживяват живота на другите, без да се сблъскват с картината, която ги разделя. Те търсят именно различността на тази реалност. "Конфликтът" идва от това, че радиото не се самовъзприема като особено. Механизмът на съществуването му е в саморазбирането му за истинна реалност, която просто възпроизвежда, а не произвежда.
Странното е, че слушателите, когато са социално активни, искат не само да консумират "фалшивата" реалност, но и да бъдат част от нея. Затова се стремят обществените им дейности да "влязат" в полезрението на електронните медии. Твърде незначителна е станала собствената им реалност пред всеобхватната медийна завоевателност. Социалните индивиди помагат за налагането и възпроизводството на радиореалността, защото търсенето на други пътища за изява на гражданските позиции е трудно. Затова се държат за медийния пулс като удавник за сламка.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато