Димитър Станчов -
класическият дипломат
        

През пролетта на 1940 г. приключва жизнения си път дипломатът, държавникът, изисканият джентълмен, стожерът на голямо и задружно семейство Димитър Янев Станчов.
Синът на един от свищовските първенци Яни Станчов, който ръководи агенцията за корабоплаване в града, израства в просветено и будно семейство. Дядото на Димитър Станчов основава първото българско училище в Свищов. Братята на майка му, Ефросина Паница, търгуват с Австрия и се заселват край Виена. Още 10-годишен Димитър заминава заедно с по-малкия си брат Никола за Виена, където двамата стават ученици в прочутата академия "Терезианум", създадена от императрица Мария-Терезия за подготовка на кадри за висшите сфери на държавническа дейност. След завършването на "Терезианум" Димитър Станчов учи право в университета във Виена. В края на следването става съдбоносната среща с бъдещия български княз Фердинанд.
Всъщност, това не е първата им среща. Неведнъж са се виждали на приеми и други официални места. Но сега ситуацията е нова. Принц Фердинанд е готов да заеме овакантения български престол и съставя свой екип от сътрудници, между които има французи, австрийци и българи. На младия Станчов той оказва високо доверие, като го поканва за свой личен секретар.
От 1887 г. в продължение на осем години Димитър Станчов е началник на политическия кабинет на княз Фердинанд и навлиза както в стратегическите планове на политиката, така и в тънкото опознаване на детайлите. Междувременно той е защитил докторат по право във Виенския университет. С тази изключителна теоретическа и практическа подготовка, към която трябва да споменем и владеенето на няколко езика, д-р Станчов става представител на България в чужбина. От февруари 1895 г. той е дипломатически агент в Букурещ. Държавите, в които тогава България има свои дипломатически представители (те се наричат дипломатически агенти, защото България по силата на Берлинския договор от 1878 г. все още е васална държава на Турция и няма право на представители с ранг на посланици), са твърде малко, затова пък тяхната роля е от особено значение за включването на страната в дипломатическия водовъртеж на Европа. Същата година д-р Станчов е натоварен от княз Фердинанд с особено важна мисия. В продължение на около осем години след абдикацията на княз Александър I княз Фердинанд управлява, без да е получил официално признание от великите сили за законен български монарх. Пътят на признанието му трябва да мине първо през Русия, а нейното условие за това е престолонаследникът католик княз Борис да приеме източноправославната вяра. След сложна вътрешна борба князът изпраща своя доверен пратеник д-р Станчов във Ватикана с трудната задача да убеди папа Лъв ХIII да се съгласи на този акт. Трудната мисия на д-р Станчов не успява, както три месеца по-късно не успява и личният опит на княза да получи съгласието на папата, но те подготвят психологически Европа за предстоящата промяна. На 2 февруари 1896 г. княз Борис приема източноправославната вяра, българският монарх е признат от великите сили, с което България излиза от неустановеното си международно положение.
През 1895 - 1896 г. се водят сложни преговори с Австро-Унгария за сключване на търговски договор, при които България твърдо отстоява своята позиция за митата в интерес на българската икономика. България силно се нуждае от този договор. Необходима е голяма гъвкавост, но и настойчивост за постигане на добри условия. Затова като дипломатически агент във Виена през септември 1895 г. е изпратен д-р Станчов. Договорът е подписан и представлява голям успех за българската външна политика. Той е първият след Освобождението търговски договор на България с друга държава.
Винаги в дипломатическата си дейност д-р Станчов е получавал подкрепата на своята съпруга Анна Станчова. Тя е дъщеря на френския граф дьо Грено, пристигнал в България заедно с княз Фердинанд в 1887 г. като маршал на двореца. Графиня Анна дьо Грено е придворна дама на княгиня Клементина, майката на княз Фердинанд, а след женитбата му с княгиня Мария-Луиза е нейна придворна дама. Като свързва живота си с д-р Станчов, тя става негов ценен помощник. Години по-късно, когато се чества 35-годишната служба на д-р Станчов, той се обръща към нея с трогателно писмо, в което й благодари за сътрудничеството, което му е оказвала през целия им съвместен живот.
Възстановяването на отношенията с Русия през 1896 г., не само прекъснати за 9 години, но и обременени с много вражди, довели до външнополитическата изолация на България, е деликатен процес. Русия продължава да играе важна роля за съдбата на народите на Балканите. След виенското дипломатическо агентство, през декември 1896 г. в Санкт Петербург се открива второто дипломатическо представителство на България в столица на велика сила. Като български дипломатически агент е изпратен д-р Станчов. В продължение на 10 години той, с присъщите му последователност и дипломатичност, работи за изграждането на отношенията между двете държави, за решаването на многобройни и важни въпроси. Той се ползва с авторитет сред руските управляващи кръгове и в дипломатическия корпус. През 1899 г. е представител на България на международната конференция за мир в Хага, на която е избран за член на Постоянния арбитражен съд.
През 1906 г. д-р Станчов неочаквано е извикан от княз Фердинанд в България и е назначен за министър на външните работи и вероизповеданията. След убийството на министър-председателя Димитър Петков през януари 1907 г. до съставянето на ново правителство за няколко дни (27 февруари - 3 март) д-р Станчов е министър-председател, след което отново поема външното министерство. Когато правителството на Петър Гудев е сменено с това на Александър Малинов, д-р Станчов заминава като дипломатически агент в Париж (16 май 1908 г.) Седем години работи плодотворно за засилване на икономическите и културните връзки с Франция и за издигане престижа на България. След признаването на независимостта на България през април 1909 г. българските дипломатически представители в различни държави вече са с ранг на посланици и официално са равноправни по правомощия с тези на великите сили. За успеха на работата на д-р Станчов допринасят неговата убеденост в необходимостта от близки връзки между България и Франция и уважението, което е завоювал сред дипломатическите среди в Европа.
След обявяването на Балканската война в 1912 г. д-р Станчов се връща в България, включва се в 7-ма Рилска дивизия, с която стига до Солун. Анна Станчова ръководи болница на Френския червен кръст в София и лично наблюдава инфекциозното отделение.
При избухването на Първата световна война д-р Станчов изказва твърдо своята позиция за запазване на връзките на България с Франция, но цар Фердинанд има друго решение за ориентацията на страната. През юли 1915 г. д-р Станчов е преместен като пълномощен министър в Рим, но след три месеца, поради влизането на Италия във войната на страната на Антантата, дипломатическите й връзки с България са прекъснати. Д-р Станчов отново се връща в България и вече 50-годишен се включва в кавалерийските бригади в Македония. Синът му Иван също е в армията. Двете му дъщери работят като милосърдни сестри във военната болница в Пловдив. Анна Станчова шие дрехи за болни и ранени.
След края на войната младият цар Борис III отново извиква д-р Станчов на дипломатическа служба. В поредицата от тежки изпитания за българската дипломация след края на войната на конференциите в Париж (1919 г.), Генуа (1922 г.), Хага (1922 г.) и Лозана (1922 - 1923 г.), на които се уреждат границите и задълженията на европейските държави, д-р Станчов неизменно е член на българските делегации и се бори за правата на победена България. На конференциите в Генуа и Лозана като преводачка и секретарка участва и най-голямата му дъщеря Надежда. Двамата съпровождат министър-председателя Александър Стамболийски по време на обиколката му по Европа. След посещението им в Англия дипломатическите отношения между двете държави са възобновени и д-р Станчов е назначен за пълномощен министър на България в Лондон (1920 г.) През 1924 г., на 60-годишна възраст, д-р Станчов се пенсионира и напуска дипломатическия си пост в Лондон, изпратен с много съжаление и добри чувства. През продължителната си дипломатическа кариера той е винаги там, където се решават най-сложните външнополитически проблеми на България. Неговата култура и последователно отстояване интересите на страната спечелват много почитатели и привърженици на България. За него един съвременник казва: "Чувството му за дълг властва над целия му характер".
Последните години от живота си д-р Станчов прекарва предимно в родината си, от която толкова години е бил далеч. Той не се откъсва от обществения живот. Работи с представители на Обществото на народите по въпросите на бежанците и с други организации. Малкото имение на семейството край Варна е посещавано от много видни личности на политиката и културата от България и чужбина и се превръща в още една изискана българска легация. През 1923 г. е представител на цар Борис III на коронацията на английския крал Джордж VI.
На 23 март 1940 г. д-р Станчов затваря завинаги очи, изпратен с много обич и почести. Голямата сплотеност, духовната близост и подкрепа в семейството му дава своите плодове. И днес родът Станчови има своите достойни продължители. Внукът на Димитър Станчов - Иван Станчов, през последните години беше посланик на България във Великобритания. Той е продължител и на благотворителната традиция на семейство Станчови. Неоценима е неговата помощ за деца с увреждания, на които той е предоставил вилата край Варна, която сега носи името "Карин дом". С негова помощ за децата се осигуряват грижи и лечение, които им връщат част от отнетите радости на живота.

Лиляна Владева

Дипломатическата кариера на д-р Станчов го среща с много видни съвременници, с които обсъжда съдбата на България - английският крал Джордж V, Лойд Джордж (министър-председател на Великобритания), кралят на Испания Алфонсо ХIII, който е съученик на д-р Станчов от "Терезианум", Уинстън Чърчил (тогава министър), Едуард Ерио (министър-председател на Франция) и др. Близки негови съидейници и приятели са Ноел Бъкстон, силен поддръжник на България в основания в Лондон Балкански комитет, сър Едуард Бойл, председател на същия комитет, Джеймс Баучер, дългогодишен кореспондент на Лондонския в."Таймс" в България, силно привързан към нея и погребан по негово желание в Рилския манастир, лейди Грогън, прекарала много години в Македония и призната за експерт по въпросите на Балканите.
Интересите на д-р Станчов в областта на историята го сближават с известния английски историк и член на Балканския комитет Джордж Гуч, със изследователя на византийската и българската история Стивън Рънсиман. Често д-р Станчов и чешкият археолог проф. Карел Шкорпил, който е и един от създателите на българската археологическа наука, пътуват и изучават руините на Плиска, манастири край морето, Мадара и други исторически места. Самият д-р Станчов е автор на научни статии за историята на балканските народи и на научни студии за българската история.
Интересно е да се запознаем с оценки на съвременници за дипломата Димитър Станчов. При преместването му от Франция в Италия в 1915 г. в."Фигаро" пише: "Заминаването на д-р Станчов предизвика единодушно съжаление в дипломатическите и политическите кръгове в Париж. Със своя такт, с блестящия си интелект и задълбочените си познания за европейската политика той бе способен да служи на своята страна по най-добрия начин". Като наблюдава изисканата външност, непринуденото поведение и богатата ерудиция на д-р Станчов, Александър Стамболийски казва: "Можех да разбера отлично този човек, ако не беше българин. Но е хубаво, че имаме такъв като него."


Л. В.