Миналата седмица в Народната библиотека в присъствието на официални лица бе представена книгата на турския историк Халил Иналджък "Епохата на султан Мехмед II Завоевателя". Излизането на книгата е симптоматично с това, че е първото научно изследване на турски историк, публикувано в България. Представящият го - проф. Цветана Георгиева, д-р на историческите науки към СУ, подчерта в речта си авторитетът, с който се ползва проф. Иналджък, считан за доайен сред историците на Османската империя, известен с изключително коректното си отношение при ползването на изворите и с интригуващия си избор на теми, публикувал голяма част от трудовете си на английски. Той е добре познат и на гилдията у нас - изследванията му са използвани от всички наши учени-османисти. Докторската му дисертация (завършена през 1942 г.) е на тема "Танзиматът и Българският въпрос". Редица други негови изследвания се отнасят също до историята на България през османския период.
Падането/превземането на Константинопол (в зависимост от християнската или мюсюлманската гледна точка) се превръща в основна историографска тема по време на 500-годишния юбилей от събитието през 50-те години. От голямо значение е и новооткритият тогава извор "Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан" за периода преди второто възцаряване на Мехмед II. По същото време на Запад също са направени важни проучвания за епохата на Мехмед Завоевателя, по-специално от Фр. Бабингер и Дж. Х. Кислинг, които се базират на италиански архивни материали. Те обаче не включват извори, използвани от турския професор. Халил Иналджък коментира различни пропуски на Бабингер в статия за американското списание "Speculum". Поправките му по-късно биват взети под внимание в английския превод на книгата на Бабингер... Всъщност настоящата книга е сборник от различни изследвания на проф. Иналджък от 50-те години, откогато датира интересът му към епохата на Мехмед Завоевателя. Три са, според проф. Георгиева, основните проблеми, засегнати в нея. Кризата в Османската държава в годините около двойното възцаряване на султан Мехмед II, кръстоносните походи на Владислав III Варненчик и Янош Хуниади от гледна точка на тогавашните турци и, може би най-интересната за нас - участието на християни на страната на завоевателите. В архива на един санджак от 1430 г. авторът е попаднал на списък на спахии-християни. Откритието му оспорва популярната теза, че на страната на турците са воювали единици - предатели от средите на тогавашната аристокрация. Оказва се, че е имало цели военни отряди в резерва на турската армия. Не е изследвано какви точно са били тези хора, но е сигурно, че са били силно военизирани групировки от края на 14-и и началото на 15-и век, за които войната е била поминък. В османското завоевание проф. Иналджък вижда консервативна експанзия, а тогавашния политически режим разглежда като своеобразна смес, възникнала от включването на опита на балканските народи и този на предишното население на Мала Азия.
Книгата е ценна не само защото отразява една бурна епоха в световната история, в която решения са взимани от султани на 12-годишна възраст и крале на 18, но и защото съдържа изворен материал, до който читателите досега не са имали достъп.

Ирина Илиева