(Не)мълчанието
на агнетата


Икономическата ситуация в страната наистина е стигнала до кокала, след като в два абсолютно несвързани с нея телевизионни коментара тя се яви като неоспорима подкрепа за правотата на говорещия. Пръв беше спикерът Витомир Саръиванов, наругал без задръжки безличната игра на футболистите от "Левски" и "Велбъжд" на втория мач за Купата на България. Тия глезени момчета получават по една шапка пари, докато ти, уважаеми зрителю, едва връзваш двата края с мизерната си заплата или пенсия, проплака от екрана той. За да добави саркастично при поредния смешен пропуск: "Браво, Георги, браво, Георгиев!" В едно друго, много по-интелектуално със своя заряд (и претенции) предаване - "24 квадрата", Люба Кулезич употреби Ал Пачино и играта му във филма "Вътрешен човек", за да опише сиромашията и мерзостта, налегнали България и българите. Нищо добро няма да ни се случи тук и сега, докато политикантството, интересчийството и парвенющината преобладават над достойнството и културата, гласеше нейното послание.
Нищетата на живота по български бе включена и от футболния, и от кинокоментатора в патоса на говоренето като неопровержимо доказателство, за да бъде издигнато до висотата на истинността и справедливостта; спортът и изкуството се възползваха от клетничеството като строителен материал, укрепяващ без грам съмнение тяхната правота. Препратките към реалността не са новост за хората от екрана. Достатъчно е само да споменем Минчо Празников с неговите понякога парадоксални свързвания на времето с политиката, икономиката или с "пътя ни към Европа". В тази поредица може да включим и водещия на "Чай" Драгомир Драганов, който остроумно заиграва с окъсания ни и отвратителен бит в своята рубрика "Непоканен гост". Телевизионните лицедеи, разбира се, няма как да са безразлични към ставащото извън стените на "Сан Стефано" 29, в последните три години обаче те някак си скриваха тази своя съпричастност. Плахото връщане на БНТ към революционните времена от началния период на "демокрацията", когато всеки без колебание демонстрираше и своето лично отношение, е знак: в националната телевизия предстоят бури, които ще бъдат само отглас на бурите, предстоящи да се разразят в обществото. Възмущението на пилота от БГА, почти наврял в лицето на Иван Гарелов едничкия останал в складовете на компанията дефицитен болт, спокойно може да послужи за метафора на това, което телевизионното говорене предвещава - (не)мълчание на агнетата. Или на егенетата, кой както предпочита.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин