Културната политика
е финансиране
на изкуствата
Михаел Науман е роден на 8 декември
1941 г. в Кьотен. Син на адвокат, убит на фронта през 1942 г. През 1963 -1969 г. Науман следва политология, история и философия в Марбург и Мюнхен като стипендиант на фондация "Фридрих Еберт". Активен участник в студентските вълнения през 1968 г. Журналистическата си кариера започва като външнополитически редактор в "Мюнхенер меркур". От 1970 г. е сътрудник на седмичника "Ди Цайт", един от основателите на "Цайт-магазин". 1974 - 1978 г. преподава политология и естетика на XIX век в Рурския университет в Бохум. 1979 - 1980 г. издава възстановеното от него списание "Дер монат". 1981 - 1982 г. е кореспондент на "Ди Цайт" във Вашингтон. Следващата година заедно с Дитер Вилд става ръководител на Отдела за външна политика на списание "Шпигел". През 1985 г. е поканен от собственика на издателство "Роволт" за ръководител на клоновете в Райнбек и Берлин. През 1995 г. Науман основава в Ню Йорк издателство "Метрополитен букс" с цел откриването на млади автори в САЩ и представянето на европейски автори в Америка. "Цайт" определя проекта като "литературен трансатлантически мост", а според "Зюддойче цайтунг" Науман се наема да "открива пред американците нови континенти". Едновременно с това работи и за американското издателство "Хенри Холт енд къмпани". През лятото на 1998 г. кандидат-канцлерът Шрьодер включва Науман в евентуалния си бъдещ екип с характеристиката "работар със склоност към нововъведенията". Година по-късно според "Шпигел" канцлерът казва, че това, което е свършено добре, е неговата работа, останалото е дело на Науман.
В момента Науман е изключително активен в областта на кинопроизводството. Инициатор е на различни награди за германски кинотворци, както и на кина, разпространяващи немски детски и документални филми, като целта е подпомагането на националната филмова индустрия.


- Да има или не Министерство на културата, бе въпрос, активно обсъждан в българските медии. Г-н Науман, вие сте първият държавен министър, отговарящ за културата и медиите в Германия. Според Вас има ли нужда от Министерство на културата?
- Нямам никакво съмнение по въпроса, че е особено полезно и смислено това, че нашето правителство отдели специално пространство за културата и медиите. Но за да се избягнат недоразуменията, искам да уточня, че в Германия няма такова Министерство на културата, каквото може би познавате от Франция или Русия. Германия се е обособила значително по-късно като национална държава и затова нашата култура е белязана предимно от регионални влияния. Този факт, както и ужасният опит от централизираната политика по време на националсоциализма са основните причини, поради които в Германия грижата за съхраняването и финансирането на културното богатство в неговото многообразие пада предимно върху отделните 16 провинции. Надрегионалното значение на културната политика и необходимостта тя да бъде по-добре координирана и на европейско ниво накара бундесканцлера Шрьодер да създаде поста на държавния министър, отговарящ за култура и медии. За първи път в историята на Федералната република сега някой седи в кабинет и носи отговорност за случващото се в областта на културата и медиите.
- Означава ли това, че Вие сте кабинетен генератор на идеи?
- Не. Дейността ни се придружава от Комисия по култура и медии към германския Бундестаг. Този контролен орган е нашият партньор в областта на културата на парламентарно равнище и предлага трибуна, където финансирането на културата от страна на правителството може да бъде тематизирано, дискутирано и естествено критикувано от депутатите.
- Доколко културната администрация може да определя културния процес?
- Дълбоко не вярвам, че държавната интервенция в културата може да има добри последици. Това ми убеждение не произхожда само от вече споменатия опит на германците от времето на националсоциализма, а се опира и на собствената ми представа за това кое може да бъде задача на държавата и кое не. Нашето правителство не си поставя каквито и да е цели, свързани с културния процес. Виждам задачата си много повече в създаването на възможно най-добри и трайни рамкови условия за съзидателно развиване на културата в нейното разнообразие, както и във финансовото подпомагане на това развитие. Особено внимание се обръща на националните малцинства, тъй като отношението на държавата към нейната култура се изразява най-вече в тежестта, която тя отдава на миноритарно представените групи.
- Как точно модерната държава подпомага днес националната култура в условията на пазарна икономика?
- В основата на нашата културна политика стои финансирането на изкуствата. Творците имат интерес да имат колкото се може повече възможности за изява и излагане на творбите си, да се радват на образована публика и, разбира се, да имат шанс да участват в пазара на изкуствата. За тази цел има създадени самоуправляващи се институции, съюзи и представителства по интереси, които се грижат за осигуряване на приемливи социални и юридически условия за осъществяване на художественото творчество. Без тяхната дейност запазването на многообразието на културната дейност в Германия е немислимо. Грижа на държавата е опазването и обновяването на тази културна инфраструктура. Държавата трябва да създава такива условия, които да позволяват на творците да работят свободно и да са възможно най-добре социално осигурени. Разбира се, това не е по силите единствено на държавата. Принос към развитието на културния живот в страната трябва да имат провинциите, общините, самите творци и техните сдружения, самоуправляващите се организации и не на последно място икономиката. С въвеждащата се в момента у нас промяна в Закона за фондациите искаме да привлечем по-силно и частния капитал при решаването на проблемите на културата. Точно тук виждам една от основните роли на културната политика в условията на пазарна икономика - да подтиква, а ако е необходимо - и да дава рамо на процес, при който икономическото благосъстояние на страната да е съпроводено и с богат духовен и културен живот. В този смисъл според мен държавното финансиране на културата е много повече от простото управление на средствата.
- Има ли правила в културното управление, задължителни за всички страни-членки на Европейския съюз?
- Културната политика в рамките на Европейския съюз за нас не е просто украса към "същинските" задачи на Европейския съюз, а вътрешна необходимост за всички области на европейската политика. Точно културното многообразие е богатството на Европа. Само строгите правила на политиката биха ограничили това многообразие. Затова европейската общност вижда задачата в областта на културата именно в съхраняването на националните и регионални културни особености, като в същото време не се забравя ролята на общото европейско културно наследство. Европейският съюз дава своите основни насоки само в областта на правото, отнасящо се до културната дейност в страните членки и съответно директиви за неговото хармонизиране.
- Бихте ли дал пример?
- Един пример би могъл да бъде директивата за връщането на незаконно отнетото културно наследство от територията на една от страните-членки на ЕС или пък законодателството в областта на износа на културни ценности, които са еднакво значими на цялата територия на съюза.
- Бил сте изпълнителен директор на издателство "Роволт" и по ваше време за 10 години издателството е удвоило оборота си. Как едно издателство става печелившо?
- Няма формула на успеха в нито един бранш. Пък и да имаше, ако бяхте на мое място и я знаехте, щяхте ли да я публикувате в пресата?
- Германия има изключително добре развита библиотечна система. Бихте ли разказал повече за отношението частен издател - библиотеки? Държавата задължава ли издателите да предоставят екземпляри в библиотеките?
- Поради федералната структура на Германия 16-те провинции разполагат с централни библиотеки (държавни, на провинциите или университетски), които по правило получават задължително по един екземпляр от всяка публикация. Библиотеките след това купуват сами необходимата им за фонда литература от страната и чужбина. Държавата също получава законово задължително един екземпляр от всяка публикация. Той се съхранява в Дойче библиотек като централен архив на Федералната република. Дойче библиотек е на мое подчинение и към нея спадат Дойче бюхерай в Лайпциг, Дойче библиотек във Франкфурт на Майн и Дойчес музикархив в Берлин. Целта е да се събере цялата литература, издадена на немски език, всички излезли в Германия издания, чуждоезикови публикации за Германия, както нотите и звуковите носители от 1913 г. насам. Всичко това бива архивирано и подредено по библиографските правила. Издателствата са задължени да изпратят по един екземпляр от отпечатаните в Германия издания на Дойче бюхерай и Дойче библиотек. По традиция има тесни връзки между Дойче библиотек, издателствата и Съюза на германските книготърговци. Трима представители от този съюз спадат към 11-членния Управителен съвет на Дойче библиотек.
- По време на тазгодишния Международен кинофестивал в Берлин Вие обявихте, че държавната субсидия за кино се увеличава от 15,5 млн. германски марки на 18 млн. Тази държавна субсидия не представлява единствените средства, които в Германия се дават за кино. Към нея се прибавят и субсидиите на отделните провинции. Колко всъщност са средствата, които се използват в държавата за филмопроизводство и колко филма годишно се произвеждат с тях? Как виждате връзката кино - телевизия?
- През 1999 г. средствата, отделени за кино от държавата и провинциите, общо възлизаха на около 350 млн. германски марки, от които 210 млн. бяха изразходвани за игрални филми, предназначени за киноразпространение. През същото време имаше 74 премиери на игрални филми, 35 от които бяха копродукции. При производството на почти всички немски филми като копродуценти или като откупили предварително правата за излъчване участват телевизиите, без значение дали са обществени или частни. Според мен насоката, в която трябва да се работи, е да бъдат засилени правата на продуцентите на игрално кино спрямо тези на телевизиите, като след възможно най-кратък срок правата за излъчване да се върнат при продуцентите. Дълбоко мое убеждение е, че само по този начин могат да се създадат способни продуценти, които за дълго време да бъдат в състояние да предлагат стойностен продукт.
- Какви са другите Ви планове, свързани с подпомагането на националната киноиндустрия, освен увеличаването на субсидията? Каква е ролята на европейските копродукции?
- На национално равнище това, което трябва да се направи, е по-добрата координация между институциите, подпомагащи киното на различните равнища - правителствено и на отделните провинции. Трябва да се подобрят данъчните и медийно-икономическите условия за инвестиции на частния капитал в кинопродукциите, като това може да става например чрез медийни фондове. Иска ми се на нашия пазар да има повече европейски филми, както и немски филми да се появяват по кината на другите европейски страни. В това виждам ролята на европейските копродукции. Аз съм в постоянен диалог със съответните представители на кинобизнеса във Франция, Италия и Испания. С Италия и Испания вече подписахме нови споразумения, предвижда се промяна на условията за копродуцентство с Франция, като това ще извършим в рамките на разговорите за изграждане на Германо-френска филмова академия.
- В едно интервю казвате, че независимият продуцент все още е фикция. Цитирам:"Независим днес на практика не означава нищо друго освен "зле финансиран". От кого според Вас е зависим продуцентът?
- Права сте, не е лесно да се дефинира понятието "независим". Имайки предвид засилващата се концентрация във филмовата индустрия и киноразпространението, все по-трудно става на пазара да бъде отличен "независимият" продуцент. Повечето немски кинопродуценти са зависими от обществените кинофондове и от телевизиите. Би трябвало в средносрочен план да работим за промяна на това положение.
- Според названието на поста отговаряте и за медиите. Дали това не е израз само на желание да управлявате и медиите, или имате реални механизми за упражняване на тази власт?
- Държавата не може, а и не трябва да управлява медиите дори и чрез фигурата на отговарящ за медиите в правителството. В Германия свободата на словото е едно от основните конституционни права. Свободната преса е много важна за съществуването на демократичната държава. Медиите имат задачата да контролират работата на правителството и парламента, да посредничат при предаването на информацията, както и да коментират (по правило критично) въпросната дейност. Разбира се, тази свобода не е безгранична. Всички медии са длъжни да спазват законите за младежта и опазването на честта на личността. Не е моя работа да следя дали медиите спазват законовите рамки или не, в Германия това се прави от самите медии. Този самоконтрол според мен е неотменна част на демокрацията. Случаите на прескачане на рамките обикновено се регулират за всички държави в рамките на Европейския съюз. И за да се върна на въпроса ви докъде се разпростира моята власт - компетенцията ми в областта на медиите се отнася предимно до финансирането на кинопроизводството, за което вече ви разказах.
- Когато чуете България, за кое име на български творец се сещате веднага?
- Веднага мога да кажа името на Кристо, който заедно със съпругата си Жан-Клод "опакова" през 1995 г. Райхстага и така роди събитие, което седмици наред провокираше бурни дискусии за отношението изкуство - политика. Освен това свързвам българската традиция с името на Кирил, създател на вашата азбука. Що се отнася до музиката, с възхищение си спомням за Борис Христов.

БКИ - Берлин

Жанина Драгостинова


Интервю с Михаел Науман,
държавен министър за култура и медии в правителството на Федерална република Германия