"Колатералните щети" на Косовската война за западната политическа култура
"Johnson moordenaar!", скандираха амстердамските студенти по време на Виетнамската война; сиреч: "Джонсън убиец!" Прокурорът не беше съгласен, че свободата на словото включва и обиди към държавен глава на приятелска държава, пък и времената бяха други, та имаше разправии по въпроса. Впоследствие студентите заскандираха на демонстрациите си "Johnson molenaar", сиреч "Джонсън мелничар". Звучи като "моoрденаар", но е почтена професия, особено по Нидерландиите, така че прокурорът благоразумно махна с ръка на тази преквалификация на тогавашния американски президент и остави студентите на мира.
"Soldaten sind Moerder, Войниците са убийци" - провикна се през 1933 г. в един памфлет от шведското си изгнание легендарният германски публицист Курт Тухолски. "Золдатен зинд мьордер" - заскандираха германски пацифистчета преди няколко години по повод новата стратегия и идентичност на Бундесвера и Алианса с амбицията за глобални правозащитни услуги на човечеството. Войниците се обидиха, дадоха неколцина цитатори под съд и спечелиха делото. Не може, пък било и с цитат от Тухолски, да обиждаш човек на професия. Затова на последния Панаир на книгата в Лайпциг въпросните пацифистчета разгънаха плакат с изненадващия силогизъм: "Gaertner sind Moerder! Soldaten sind Gaertner! - Градинарите са убийци! Войниците са градинари!" И тук прокурорът благоразумно си замълча.
Иначе се разви реакцията на съдебните власти по повод един апел от 21 април м.г., призоваващ военнослужещите да отказват изпълнението на заповед, че и да дезертират от бойни задачи, свързани с Косовската война. Срещу стотината германски граждани, подписали апела - голяма част от тях университетски професори и интелектуалци - бяха заведени индивидуални дела по обвинение в публично подбуждане към наказуеми деяния. Резултатът от серията дела засега е 28 оправдателни присъди и 6 осъждания на парична глоба, срещу които е заведено обжалване.
Оправдателните присъди в повечето случаи са мотивирани с правото на свободно мнение. Това право според съдиите стои над интереса на държавата за предотвратяване на дезертьорство и неизпълнение на военна заповед. По-специално внимание обаче заслужава последната оправдателна присъда в районния съд на Берлин - Тиргартен. За разлика от колегите си съдията Рикледер мотивира оправдателната си присъда срещу д-р Арис Кристидис от Ашафенбург с аргумента, че в конкретния случай последването на апела за дезертьорство или неизпълнение на заповед не би било наказуемо деяние, защото самото участие на Бундесвера във военни действия срещу Югославия представлява закононарушение. Германската конституция в параграф 25 изрично задължава държавната власт да се придържа към Хартата на ООН и международното право, а в параграф 26 изрично изисква наказание за всяко деяние, насочено към подготовка на нападателна война. Без мандат на ООН военните действия на Бундесвера срещу Югославия представляват нарушение на конституцията. Освен това според съдията не влиза в сила и правото на колективна самоотбрана в рамките на НАТО срещу нападение на чужда сила, защото колкото и престъпни да са насилията на Белград срещу косовските албанци, те не представляват нападение срещу чужда държава. Повдигнатото срещу д-р Кристидис обвинение замрази процедурата по назначаването му за професор по информатика в Хесен. Да видим какъв ефект ще има оправдателната му присъда.
На Вили Вимер, християндемократически депутат в Бундестага и вицепредседател на ОССЕ, дължим изявлението, че "никога досега толкова малко хора не са така радикално лъгали толкова много хора, както във връзка с Косовската война". Преувеличава, разбира се. Последиците от Косовската война обаче за политическата култура и културата на полемиката в страните, участвали в нея, действително са разнопосочни.
Причината, поне отчасти, може би е там, че и засекретените документи вече не са това, което бяха. Преди месец вестник "Берлинер Цайтунг" например се похвали, че се домогнал до засекретения доклад на финландския екип от патологоанатоми, на които бе възложено да разследват "масовото убийство" в косовското село Рачак през януари 1999 г. Става дума за 25 килограма протоколи на аутопсиите, проведени от финландския екип и предадени през март 1999 на германското външно министерство, председателстващо по това време ЕС. Позоваващото се на протоколите официално комюнике на комисията, обнародвано в Прищина на 17 март 1999 г. и обвиняващо сръбските сили в масова екзекуция на мирни граждани, представлява, според констатацията на вестника, по-скоро свободна и тенденциозна интерпретация на засекретените и до днес протоколи.
Това безотговорно отношение към засекретени документи се оказа заразително, защото в последния си брой американското издание на седмичника "Нюзуик" пък затръби, че получило достъп до неосвободения за публикация доклад на комисията на американските военновъздушни сили и НАТО за нанесените неколатерални щети на югославските въоръжени сили в Косово. Според този все още засекретен доклад, изготвен от 30 експерти, обхождали месеци наред Косово пеша, с джипове и с хеликоптери, излиза, че за 78 дни "хирургически" и други бомбардировки на НАТО са били унищожени 14, а не 120 югославски танка; 18, а не 220 бронетранспортьора; 20, а не 450 артилерийски оръдия и т.н. Незасекретеният, т.е. публикуваният доклад според списанието бил изготвен с цел заобикаляне на истината по поръчка на славния генерал Уесли Кларк; той бил направен въз основа на въздушни и сателитни фотографии, след като генералът се запознал с цифрите на засекретения. Предимството на въздушните снимки (2600 на брой) естествено е тази, че на тях танкът си е танк, а не картонена бутафория. Интересното в засекретения доклад освен това е, че неговите цифри за нанесените на югоармията поражения изцяло съвпадат с цифрите, които югоармията сама публикува за претърпените си загуби и които навремето мигновено бяха квалифицирани като обичайната за Белград пропагандна лъжа. Сега вече не е ясно кой взема по-големите завои около истината: Белград ли, или НАТО. В заключение "Нюзуик" естествено повдига въпроса какво в такъв случай е накарало Милошевич да си обере крушите от Косово. Заключението на седмичника гласи, че това се дължи на ефикасните попадения на НАТО върху граждански цели: мостове, фабрики, електростанции, жилищни квартали и т.н., чието целенасочено бомбардиране според някои архаични представи на международното право представлява военно престъпление. Публикацията в "Нюзуик" предизвика каскада от реакции и коментари в западния печат. Странното при това е, че вече повече от седмица никой не е попитал дали седмичникът действително цитира засекретения доклад, нито е потърсил отговорност от "Нюзуик" за разгласяването му. От многобройните реакции особено внимание заслужава обширната публикация на Уйлям Пфаф (един ат най-горещите защитници на "хуманитарната акция" на НАТО срещу Югославия), появила се най-напред на страниците на "Интернешънъл Хералд Трибюн" и препечатана в редица други вестници. Под наслов "Истината за Косово не бива да бъде премълчана" авторът между другото пише:
Разкритията на "Нюзуик магазин", че НАТО е лъгал за въздушната си война над Косово преди една година, предизвиква един въпрос: не са ли ни говорени и други лъжи? Какви лъжи още са ни разказвани за Косово? Действително ли етническата чистка в Косово бе започнала още преди нападенията на НАТО? Сърбите, както и някои информации в международната преса, твърдят, че не. Имаше твърдения, че САЩ съзнателно са саботирали конференцията в Рамбуйе, за да предизвикат въздушната кампания с убеждението, че тя ще протече бързо и решаващо. Знаем каква паника избухна в Брюксел, когато нито едното стана, нито другото. Знаем освен това, че главнокомандващият обединените сили на НАТО в Европа генерал Уесли Кларк преждевременно бе пенсиониран, очевидно защото настояваше, че сухопътната интервенция е единственото целесъобразно средство за постигане на капитулацията на сърбите. Грешката му явно бе в това, че се опита да защитава една реалистична позиция срещу плановете на Вашингтон, целящи да задоволят функционерите, страхуващи се от жертви. Сухопътната война се оказа ненужна. Стратегическите бомбардировки осигуриха победата. Тази победа обаче бе подарък за НАТО от Русия, която предупреди Слободан Милошевич, че не може повече да разчита на подкрепата на Москва. Събитията в Косово доведоха до няколко извода относно новия "антисептичен" начин на Запада да води война и относно "хуманитарната война", водена в защита не на интереси, а на принципи. Затова е важно да знаем какво в действителност се случи. Какво още има да излезе на бял свят от натовската интервенция в Косово? Може би нещо за американските връзки с АОК и за евентуалните американски обещания? Или за дипломацията, довела до тази война, и за дипломацията, довела до края й? Вероятно всичко ще излезе наяве, точно както излезе на бял свят и истината за въздушната кампания. По-добре би било обаче, ако още сега научим и останалата истина. В противен случай рискуваме подкопаването на съюза, а също уронването на репутацията на НАТО и на САЩ.
Жерминал Чивиков