За храма и фарисейството
Журналистът Иван Гарелов злоупотреби с националния телевизионен ефир и опетни собствения си почин за храм в Пампорово. По един непочтен, некомпетентен и фарисейски начин той фаворизира тенденциозно една от страните в едно състезание, като не даде думата на другата. Тъй конкурсът за изписването на новата църква се превърна в поредния български храмов скандал.
Щом е имал принципни възражения срещу състава на Инициативния комитет за храма, Гарелов е имал право да го оспори. Но тогава, когато този състав се е конституирал. Не сега, когато взема суверенни и законни решения.
Щом е имал принципни възражения срещу състава на журито на конкурса, Гарелов е имал право да го оспори. Но тогава, когато това жури е било конституирано. Не сега, когато взема суверенни и законни решения.
Гарелов не е публицист на свободна практика. Той е журналист в главната национална българска обществена медиа. Професионалната етика го задължава да даде равностойно думата и на двете страни в един спор.
Иван Гарелов иска да води процес, в който той да е и съдия, и прокурор, и адвокат на едната страна. Изслушват се само неговите "свидетели". Които сами отронват, че не са били свидетели на събитието. Тезата им е една и съща: "Не съм виждал (!?) проекта на Върбанов, но проектът на Трифонов е по-добър".
Ответникът липсва.
Всичко това става в най-мощната национална медиа, в най-силното възможно време - петък вечер след 20 часа.
Водещият на "Панорама" съди с апломб за неща над неговата сфера на компетентност. Той не разбира от иконопис. Художественият му вкус относно светското изкуство е казионен. Липсва му вътрешна дисциплина, за да преценява трезво собствените си граници.
Той не осъзнава, че цяла бездна зее между иконописта, от една страна, и изкуството на Катя Паскалева, Светлин Русев, Димитър Киров, Кирил Маричков, Димитър Бойков, Иван Кирков. Не оперните певци са меродавните за литургията.
Но и как могат те да изказват мнения? Щом дори не са виждали проекта на Тома Върбанов. Това е болестно състояние.
Цялата тази фарисейска кампания на сляпо опетнява цялото начинание. Хвърля сянка дори и върху вдъхновения проект на Георги Трифонов.
Много приятно бях изненадан от този проект, показан наскоро в галерията на "Шипка" 6. Познавам автора и неговото творчество. Знам предишните му работи - картини и пр. - повлияни от християнската тематика. Бяха незрели, художнически, далеч от високата образопис. Опасявах се, че отново ще видим пореден срам, както при изписването на храма в Рупите.
Видях нещо несравнимо по-добро. Георги Трифонов трябва да бъде поздравен за изминатия от него път във вярната посока - нещо досега непосилно за нито един художник от неговото поколение.
Възприемам показаното на изложбата като идеен проект. Който подлежи на развитие и усъвършенстване, за да прекрачи прага на истинската образопис. Някои от очевидните слабости и грешки лесно могат да бъдат отстранени. А и самата работа вътре в храма би помогнала на художника да влезе вътре в християнството. В евхаристията.
И тогава ще се отворят неговите християнски очи. И образописта ще станае истинска.
Срещу тази добра надежда свидетелства поезията на Трифонов - също показана на изложбата. В тази поезия няма иконност. Няма високо вдъхновение. Тя е изостанала и съответства на етапа на картините му от предишната изложба.
На равнището, показано от Трифонов, работят малцина български образописци. Знам само един колектив на по-високото ниво - монахините от Княжевския манастир.
Вярвам, че ако Георги Трифонов не спре дотук, а продължи да развива вдъхновения си проект във вярната посока, това ще стане най-хубавата творба в неговия живот и един от най-хубаво изписаните нови храмове у нас.
Но.
Не съм виждал нито един от другите конкурсни проекти.
Не съм виждал проекта на Тома Върбанов. Видях само фарисейската атака срещу него. В общи линии познавам неговото творчество и предполагам какво може да е направил. Но кой знае? Кой може да отнеме правото на Върбанов също да еволюира? Да ни изненада красиво - както красиво ни изненада Трифонов.
Да, вярно е, че навремето Върбанов беше конюнктурен художник, правещ кариера по партийна линия, портретувал Тодор Живков и пр. Негова творба украсява и емблематичния Дом-паметник на връх Бузлуджа - апотеоз на БКП и на тогавашното художническо приспособенство. Десетилетие след падането на комунизма, днес Тома Върбанов още минава за законен за отстрелване дивеч. Включително за негови събратя по Бузлуджа - Иван Кирков, Димитър Киров, Димитър Бойков и пр. Включително за богоизмамника от Рупите - Светлин Русев. Включително за вечния приспособенец Иван Гарелов.
Деянието на Гарелов е една нечестна процедура, недопустима за националната телевизия. Водещият на "Панорама" е длъжен да се извини за своето фарисейство на зрителите и да предостави на "обвиняемата" страна - упълномощени представители на Инициативния комитет, журито на конкурса и колектива на Тома Върбанов - телевизионно време в същия размер и със същите технически възможности, за да могат да изложат своята позиция.
Необходимо е да се организира обществено обсъждане на резултатите от конкурса с представяне на всички проекти при равностойни условия - така, както са били показани пред журито.
В случай, че има наистина драстично разминаване между решението на журито и общественото мнение - начело със сведующите по образопис - тогава има смисъл да се сформира ново жури или да се обявява нов конкурс.
Ако пък се окаже, че проектът на Върбанов има качества поне равностойни на този на Трифонов - толкова по-добре! Тогава няма да има защо да се оспорва решението на журито, а ще имаме вдъхновяващата задача да построим друг подобен храм в този край - вече специално за доразвития проект на образописеца Георги Трифонов.
Който е длъжен да се разграничи от непочтената и некомпетентна кампания, водена в негова полза от Гарелов. Инак полетът на неговото вдъхновение ще бъде скършен и върху него ще падне тъмната сянка на фарисейството.
Георги


Години наред известният телевизионен журналист Иван Гарелов призоваваше в най-гледаното коментарно предаване по Българската национална телевизия - "Панорама", за дарения за изграждането на православна черква в Пампорово. Най-накрая се стигна до изписването на храма и бе обявен конкурс. Резултатите от конкурса са причина за поредния скандал - на културната общественост станаха известни само проектите на Георги Трифонов, получил втора награда. Останалите проекти, включително и първопремираният - на проф. Тома Върбанов, не получиха публичност. В "Панорама" Гарелов защити проекта на Трифонов, като обвини журито в пристрастност. В тенденциозно подбрани мнения проектът на Георги Трифонов бе наречен гениален. Гледната точка на журито не бе потърсена...
К