Така е и в малкия град

Имах възможност да послушам няколко различни извънстолични радиостанции. Подходих към идеята най-вече с желанието да открия нещо различно, което да подчертае усещането за неподвластност на софийския радиоефир. Затова и избрах местни радиостанции, които поне на пръв поглед са независими и самостоятелни, а не клон на по-голяма радиомрежа.
Оказа се, че мечтаната различност липсва. Всичките радиостанции не само си приличат помежду си като стил, но и са съвършен близнак на софийските. Десофиянизирането на държавата, отмиращото разбиране за София като синоним на България и като център на вселената не се отразява на радиостанциите. Що се касае до новините, можем да го приемем за нормално.
Когато обаче вниманието се концентрира върху лежерните блокове с информационно-развлекателен характер, няма как да не проличи еднаквостта. Сменени са само думичките, прочетени от афиша за кината и театрите, част от тези за пътната обстановка и времето. Всичко останало е същото - и хороскопите, и клюките, и начинът на говорене. Използват се едни и същи източници на информация, което води до смешната нелепица да попадаш непрекъснато на "новина", вече чута по друга радиостанция. И тя е поднесена по познатия начин. Слушателят, предварително подготвен от предишното радио, знае по-добре от водещия къде са точките и запетайките, на които трябва да се поеме въздух. Понеже тези текстове обикновено са взети я от вестниците, я от телеграфните агенции, дори лъсват и редакторските грешки. От една страна, слушателят недоволства, че трябва отново да проследи дадена информация. От друга страна, той използва този недостатък, за да затвърди "познанията" си и всяко окастрено изречение му прави впечатление.
Подобни случки стават и в софийския ефир. Но това едва ли може да служи за оправдание на когото и да било. Още повече, че в София изборът на радиостанции е по-голям и съответно шансът да попаднеш на едно и също изречение е по-малък. Затова пък навсякъде в страната попадаш в еднаквите словореди и интонации на водещите. Лекият диалект не е съществена разлика. Той царува неоспоримо и в София. Сърфирайки по радиовълните, човек не усеща разликата на отделните станции. Няма дискомфорт, защото всичко се слива в едно незавършващо никога и никъде изречение. Не само защото водещите не си правят труда да снижават интонацията си при "сблъсъка" с точка в текста, но и защото работят с еднакъв словесен запас, патос и стил.
Децентрализирането на държавата обратно на логиката води до централизиране на радиозвученето. Всички се стремят към модела на "големите", независимо от това дали са подходящи за средата или не. Явно разбирането е, че конкуренцията на софийските радиостанции, доста от които вече се хващат и в страната, може да бъде преборена чрез еднаквостта. Остава надеждата, че силата на предаванията с местна тематика е достатъчно голяма (в което малко се съмнявам), за да неутрализира отчайващото усещане, че слушателят няма къде да се избяга от столичното внушение на радиото.


Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато