Слово за Учителя

За няколко поколения, преминали през ДВТУ, ВИТИЗ, НАТФИЗ "Кр.Сарафов" той бе Учител!
Едва прекрачили прага на мечтаната театрална "обител" през 1957 г., от по-горните класове ни пошепнаха, че след лекцията за "Ромео и Жулиета" на проф. Любомир Тенев задължително се ръкопляска!.. Очаквахме с нетърпение тази изключителна лекция, но съвсем неочаквано среща с друг Шекспиров шедьовър "изпревари" "Ромео и Жулиета" и ни изправи на крака. Проф. Тенев разкри пред нас по такъв забележителен начин трагедията на Отело, че ние не можехме да потиснем възторга си и спонтанно, сякаш по даден знак, изпратихме Професора с бурни ръкопляскания. Той не четеше, той говореше или по-скоро водеше диалог със слушателите си. Леката скороговорка в изказа му не пречеше всеки негов акцент да бъде ясно и убедително поднесен. Специфичният му, напомнящ на кукуригане, смях, прекъсващ от време на време словото му, не го лишаваше от сериозността, с която ни въвеждаше неусетно в красотата на театралното минало. Професорът умееше да доближи далечността до днешния ден, до самите нас, за да се усетим като част от непреходното в театралното изкуство.
По подобен начин проф. Тенев общуваше със значително по-младите от него театрали и извън сградата на Театралната академия. Домът му бе отворен за всекиго по всяко време. Прекрачиш ли прага му обаче, кратката ти визита се превръщаше в един безкраен диалог, който и двете страни не искаха да свърши. Професорът неусетно провокираше госта-натрапник и той откровено споделяше с него мислите си и за гледания наскоро спектакъл, и за прочетената рецензия, и за хода на репетициите на новата пиеса... След това, без да натрапва своето лично мнение, по Сократовски навеждаше мислите му в посоката, която той, с богатия си опит, знания и култура знаеше, че е най-вярната.
По настояване на Професора му занесох първия си опит за "по-сериозно" писание през 1986 г. - "Рецитал или моноспектакъл". След два дена ми звънна по телефона, за да ми каже, че ме очаква в дома си - разбира се, "когато съм свободен"! (Като че ли той бе винаги свободен!) Професорът бе нанесъл доста корекции. Но важното бе друго - той ме накара да проумея тяхната необходимост. Дългият ни разговор бе всъщност един урок, който никога няма да забравя: "В теоретичните си разработки практикът трябва да изхожда преди всичко от своя личен опит! Никакви цитати, никакви "класици на марксизма"! Само провереното в практиката!"
Убеден съм, че мнозина от днешните създатели на театралната ни книжнина са взели поне по един урок от Професора. Колко ценно време сме отнемали от своя Учител! Та той можеше в тези часове да твори, да остави за бъдните поколения всички прекрасни размисли, които изтръгвахме от разговорите си с него. Наистина, библиографията му съдържа 552 единици! Но той можеше да ни остави и спомени за своя богат живот, за срещите си с интересни личности, за сблъсъците си с догмите и задължителностите в обществено-културния ни живот през десетилетията на най-активната му дейност!
На 25 април 2000 г. се изпълниха 85 години от рождението на проф. Любомир Тенев. Бих искал да вярвам, че поне една част от статиите и студиите му, създадени преди години, ще видят отново "бял свят". Имаме нужда от тях и днес! Особено по-младите театрали, които не са общували с Професора. Дори само за да се убедят сами, че в отминалия догматичен свят имаше Професор - учител и теоретик, който, въпреки забраните, поддържаше и внушаваше и в лекции, и в разговори, и в научни разработки един високо цивилизован, един истински европейски дух!

Петър Петров



85 г. от рождението на проф. Любомир Тенев