Sex-кич

Милан Кундера в "Непосилната лекота на битието" (превод Анжелина Пенчева): "Кичът извиква непосредствено една след друга две сълзи на вълнение. Първата сълза казва: колко е хубаво, дечицата тичат по тревата!
Втората сълза казва: колко е хубаво заедно с цялото човечество да се умиляваш от тичащите по тревата дечица!
Едва тази втора сълза прави от кича кич." Формула, която е всеобщоприложима; кичът е не просто досадна повторителност или баналност на изказа, а е мнение за всеобща еднаквост на чувството, усещане, че то е не само твое, а и на цялото човечество. Както самият писател уточнява: "Братството на всички хора по света може да се изгради само върху кича." Кичът всъщност е конвенция.
Точно върху кича е изградено и предаването на телевизия "7 дни" "Нощен магазин". В неговата основа обаче е взидано не умилението, а скандалът. То със сигурност си казва: колко е скандално да провокираш цялото човечество с темата за секса! И колко е перверзно да осъществяваш тази провокация пред камера! Кичът тук е не в идилията, а в табуто; след като за секса по принцип не се говори, предполага се, че всяко такова говорене ще бъде предизвикателство. Нещо като "Секс, лъжи и видео", но без драмата на дълго премисляното и трудно взетото решение (доколкото знам, водещата Сесил е завършила кинознание, тъй че концепцията на предаването едва ли се е разминала без влиянието на филма).
Конвенцията в "Нощен магазин" стъпва върху предпоставката за "неприличието на секса". И колкото и разкрепостени да се самоусещат неговите водещи и участници, убеждението им е едно за всички и то не излиза извън общоприетото мнение - че "любов се прави на тъмно". Точно тази "въвлеченост" в "така казват хората" е повлияла и върху интериора на предаването - той е тежко-кожен, размекващ, тропически зноен - все едно си влязъл в някой латиноамерикански публичен дом, не в българско телевизионно студио. Всичко се стреми към подчертаване забранеността на темата, на нейната пределна интимност, която тъкмо защото е интимна, ще бъде и интересна. Всяко тъмно интригува и буди любопитство, когато излезе на светло.
Така "Нощен магазин" влиза без никакво усилие в пространството на кича. Но той като че ли търси тъкмо това: предаването не е за интелектуалци, сиреч индивидуалисти, единичности, а за масата; за тези, които слушат поп-фолк, вдъхновяват се от картички на жени-културистки и мислят цапотенето на голо женско тяло с бои за висша форма на авангардното изкуство. Точно този е и принципът, въз основа на който се избират гостите в студиото, той същият ръководи и естеството на задаваните въпроси: първият път, любима поза, по-особени предпочитания и т.н.
Ето защо в него трудно намират място и разни полово-теоретични радикализми, които дори не са забелязвани: то не е феминистко, нито gender, още по-малко homo, а е най-обикновено предаване за най-обикновено "чукане".
Някъде бях чел, че няма по-голям кич от природата. Сексът е природа, следователно няма по-голям кич и от секса. "Нощен магазин" с всички сили утвърждава истинността на това заключение.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин