Ако американски учен получава българска заплата, той веднага
ще смени професията
Преподавал в Софийския университет през зимния семестър на учебната 1997-98 година като професор по програма "Фулбрайт", през същата година проф. Уилям Макбрайд е основен участник в конференцията за гражданското общество в Югоизточна Европа, която се проведе в България. Освен това е изнасял лекции в Софийския университет, БАН и Американския културен институт в София. Дълго време е поддържал връзка с български учени и е писал за общата ситуация в България след 1989 г., както и за развитието на философията в тази страна.
Несъмнено това го прави един от най-компетентните западни учени по отношение на ситуацията в България. Имайки това предвид, знаейки дългогодишния му опит в американското висше образование, както и познанията му за западноевропейските, по-специално френските университети, му зададохме няколко въпроса, сравняващи българската със западната система за висше образование.


- Проф. Макбрайд, мислите ли, че десет години след нежните революции статутът на висшето образование в България и в Източна Европа се е променил?
- Статутът му със сигурност се е влошил. Преподавателите в институциите с традиции получават невероятно ниско заплащане; съществува и голям морален проблем. А няколкото нови университета са, като цяло, недостатъчно добре финансирани и определено не могат да заемат мястото на старите. Само икономическите университети в някои страни сякаш са в разцвет.
- А какво бихте казал за висшето образование в САЩ? То променило ли се е през последните десет години? По-добри ли са перспективите за намиране на работа пред дипломиращите се там?
- През тези десет години висшето образование в САЩ беше подложено на голям натиск, в частност от различни бизнессреди и дясноориентирани политици. В началото на периода имаше значителни намаления на финансирането и въпреки доброто общо икономическо състояние на Съединените щати в последните няколко години, университетите са все още "притиснати", принудени повече да разчитат на преподаватели на хонорар и да се ограничават финансово. Но, разбира се, всичко това е несравнимо със ситуацията в България, а и тази година се очертава като възходяща за намиране на преподавателски места. (В момента отговарям за осигуряването на работа за завършилите докторанти в моята катедра, така че донякъде съм запознат с проблема.) В момента общата ситуация на пазара на труда в САЩ е изключително добра.
- Освен че са учени, занимават ли се хората в американските висши учебни заведения и с обществена и политическа дейност?
- Като цяло при американските учени политическата дейност е много слаба. Може би те се включват малко повече в обществена дейност - например, в подкрепа на правата на жените, малцинствата и хората с различна сексуална ориентация, както и за разрешаването на екологични проблеми. Но дори и в тези области не смятам степента на активност на университетите за много висока.
- Какви са главните причини за разликите от 20-30 пъти в заплащането за еднакъв труд в САЩ и в България? Биха ли били способни да поддържат своята квалификация американските преподаватели и студенти, ако в САЩ заплатите паднат 30 пъти?
- Знаем причините: ужасното икономическо състояние в България, розовото (поне засега) в Съединените щати, а също и фактът, че в сравнение с моята страна, в България има малко конкуренция. Смятам, че като цяло капиталистическата конкуренция има отрицателен ефект, но в областта на образованието тя може да бъде и полезна. Ако един американски учен получаваше заплата според българските стандарти, той веднага би сменил професията, освен ако не притежава голям независим източник на приходи - да кажем, наследство. Би било невъзможно да се живее с такива доходи. Както на практика е невъзможно и в България, като погледнем разликите в цените (доколкото познавам българския пазар, нито една стока или услуга не се предлага на 20-30 пъти по-ниски цени, каквато е разликата между заплатите на българските и американските преподаватели).
- Понятието за гъвкав труд (с преобразуването на постоянно заеманите места в места с непълна заетост) се възприема като по-изгодно за работодателите в много отрасли. Какви са последиците от приложението на това понятие във висшите учебни заведения?
- Всъщност, правилно и важно е да бъдеш наясно с нарастващата нестабилност и "гъвкавост" на заетостта в съвременния живот като цяло; тази тенденция поражда голяма несигурност за много хора и често (но не винаги) по-големи печалби за корпорациите. Колкото до висшите учебни заведения, там тя очевидно води до много по-малко ангажиране от страна на преподавателите към институцията и към студентите. Когато това се съпровожда от настояване за получаване на висока "оценка" от студентите, става трудно да се устои на изкушението да се преподава по такъв начин, че да бъдат забавлявани студентите и да бъдат манипулирани така, че от тях да бъде получено възможно най-голямо одобрение. Това е стратегия, която не винаги успява, тъй като някои студенти искат наистина да бъдат обучавани и могат да прозрат подобна манипулация; но за нещастие по-често тя се оказва успешна. Един от моите бивши студенти трябваше няколко години да преподава на хонорар на няколко места в своя град - водеше до осем курса в един семестър. В писмата си той ми описваше загубите, които студентите търпят от подобна ситуация. Но институциите харесват такива съчетания, защото това означава, че плащат на преподавателя за един или два курса, които той е водил през семестъра - без здравни или други осигуровки, които институциите дължат на щатните преподаватели. Разбира се, за преподавател по призвание това е по-добре, отколкото изобщо да няма преподавателска работа.
- Можем ли да приемем, че ниското качество на много от университетите в България е главната причина обещаващите студенти да търсят възможности за обучение в чужбина?
- "Ниското качество", за което говорите, не е универсално: все пак в Софийския университет има голям брой висококвалифицирани преподаватели. Условията са далеч от оптималните, разбира се, и това е много важна причина студентите да искат да учат на Запад. Ако духът беше по-висок, в Софийския университет биха се полагали повече усилия за подобряване на образователната система, а от това би спечелила и страната. Все пак много от студентите биха продължили да се опитват да отидат на Запад, от една страна заради ценността на опита в друга образователна система, от друга обаче поради т.нар. престиж на западните университети, поради престижа на самия Запад, който върви в пакет с политическата му сила.
- Наскоро България беше поканена да започне преговори за пълноправно членство в ЕС. За българските учени би било много полезно да знаят какви действия биха предприели техните колеги от ЕС, ако техните заплати биха спаднали драстично до нивото на българските?
- Всъщност, съпоставено с бизнессектора в много страни от ЕС, преподавателите в тях също получават ниски заплати - въпреки че, разбира се, степента на тяхното ниско заплащане не може да се сравнява с това в България. Ситуацията с преподавателите се различава във всяка страна, така че смятам, че би било добра идея българските преподаватели да съберат солидна информация, с която да подкрепят своите искания и нужди, когато България започне преговори за членство в ЕС. Те ще видят, че условията в много страни, включително във Франция и в Германия, се влошават по отношение на натоварването на курсовете (т.е. по броя на обучаваните студенти), но че поне заплатите са много по-високи, особено в Германия и скандинавските страни. Най-силното въздействие, което българските преподаватели биха могли да упражнят върху начина на тяхното финансиране, е да изпратят петиция до ЕС, засягаща структурата на тяхното заплащане, с която да се опитат да накарат българското правителство да им плаща поне малко по-разумни заплати, отколкото тези, които получават в момента. Все пак ЕС не е МВФ; ЕС е много стриктен по отношение на инициативите за обмен на преподаватели и студенти от своите страни-членки. Затова теоретически е възможно неговата комисия за висшето образование да възприеме отрицателна нагласа към приемането на страна, в която преподавателските заплати са толкова малки.
- Уважението към образованието, включително и висшето, е традиционно за българите. Много родители са готови на лишения, за да могат да издържат децата си. Голяма част от младите хора смятат висшето образование за ценност и са готови да направят всичко възможно, за да следват. Не е ли това утопична нагласа в сегашното време? Някои прагматични хора в международните финансови институции смятат, че броят на българските университети, както и на гимназиите, трябва да бъде намален.
- Тази нагласа може би е утопична в краткосрочен план, имайки предвид сегашното положение, но мисля, че в дългосрочен не е. Не съм голям оптимист, но вярвам, че ще има разлюляване на махалото, което ще доведе до повече внимание към висшето образование. Ако цяло поколение българи изгуби уважението си към висшето образование, това ще му навреди в дългосрочен план. Освен това трябва да се знае, че тези, които нямат висше образование, ще намират все по-малко работа в която и да било страна. В Съединените щати, където най-напред се проявяват световните тенденции, хората без университетско образование все по-малко ще имат възможност да си намерят каквато и да било работа извън обслужващия сектор - например в ресторанти за бърза закуска и т.н., където заплатите са много ниски.
- Добре известно е, че САЩ разчитат на хора с добро образование. Вярно ли е, че в периодите на икономическа депресия някои щатски правителства в САЩ са отпускали допълнителни средства, за да насърчат висшето образование и изследователската работа с убеждението, че квалифицираните експерти ще помогнат за разрешаването на кризата? Можем ли да смятаме, че това е типично американска ексцентричност, която няма нищо общо с процесите в България?
- Е, това, което описвате, не може да бъде наречено общо правило в историята на отношенията между правителствата и висшето образование в САЩ. През 60-те години се правеха големи разходи за висше образование; постепенно обаче те намаляваха. Но това, което за нас е характерно (а поради очевидни исторически причини в България не съществува) са частните фондации. Те са освободени от данъци и силно подпомагат висшите учебни заведения. Освен това бившите студенти също правят големи дарения; тази практика все повече се разпространява не само в частните институции, но и в по-престижните държавни университети. Резултатът от това е, че дори държавните институции разчитат все по-малко на подкрепа от бюджета на даден щат. Още един източник на подкрепа, който е много важен, особено в точните и социалните науки, е отпускането на стипендии от федералното правителство. Така, ако икономическото положение се влоши (а това сигурно ще се случи и в САЩ в сравнително близко бъдеще), все пак ще има много източници на финансова подкрепа; всички те ще са засегнати от кризата, но вероятно не в еднаква степен и не по един и същи начин. Така че по всяка вероятност висшето образование ще може да оцелее и без катастрофалните съкращения, които са направени в България. Сред по-образованата част на обществото в САЩ преобладава нагласата, че подкопаването на висшето образование би било ужасно нещо; и че съществуването на "квалифицирани експерти" във всяко поколение ще помогне за преодоляването на кризите. Тази нагласа със сигурност не е утопична; разбира се, въпросът винаги е как това ще бъде реализирано на практика.
- Малко след като сегашният ректор на Софийския университет беше избран на тази длъжност, той се обърна към тогавашния министър на образованието с искане за увеличаване на субсидията за Софийския университет. Беше му отговорено, че това не може да стане поне през следващата финансова година. Как би постъпил според вас при подобни обстоятелства ректор на американски и на френски университет?
- В САЩ една от възможните реакции към отговора на министъра би била обръщение към бившите студенти да подпомогнат университета със средства; така ще бъде заявен и протест срещу подобна политика; разбира се, ако се прави от ректор на държавен университет, той би бил по-дискретен. Във френски университет реакцията би била пасивна и смирена, защото там ректорът е длъжностно лице, назначено от държавата. Със сигурност обаче в САЩ, а вероятно и във Франция ще бъдат направени усилия чрез университетските отдели за връзки с обществеността да бъдат популяризирани значимостта и постиженията на университета в обществото, за да може да се мобилизира и по-голяма обществена подкрепа за него.

Александър Гънгов
Превел от английски Георги Христов


Интервю с Уилям Макбрайд