Допълнение към приказка

На пръв поглед акцията на Аделина Попнеделева "Мазохистичен пърформанс по Ханс Кристиян Андерсен" изглежда еднозначна. Известна приказка е пренесена в съвременния свят и приема върху себе си всички последици от този акт. Използвана е историята за Елиза, която трябва да спаси своите братя, превърнати в диви лебеди, като изплете в мълчание 11 ризи от коприва. Готовността й за саможертва се проектира в съвремието като метафора на търпеливото вричане на жената във вечна любов към близките около себе си.
Търсенето на героични женски образи-еталони в историята и литературата и уповаването на тях маркира феминисткото изкуство от времето на самото му зараждане. Аделина Попнеделева също концентрира вниманието ни върху позитивната поука от приказката: "За мен това е метафора на любовта. Любов не като удоволствие и наслада. Любов, лишена от блестящи, ефектни, красиви жестове, но близка до реалните и банални жертви, които правим за обичаните от нас".
Но художничката също така "дописва" историята, като поставя акцент върху акта на болката. Чрез брането на коприва с голи ръце тя подчертава скритите страни на жертвоготовността: съмнение, болка и дори скрит протест. Това драматично действие може да се тълкува и като самобичуване, като очистване от насложените негативни емоции. Жестът на катарзис се превръща в равностоен на този на отдаването и придава двузначност на разказа. В приказката подобен план отсъства или остава незабележим зад тържествената фасада на саможертвата. Обособяването на този акт в отделна част от пърформанса допълва смисъла с нови пластове. Това е и основният принос на Аделина Попнеделева към прочита на приказката. Идеята за жертвоготовността се гарнира с насложените негативни емоции срещу това априори зададено положение. Ритуално показаните в близък план ръце, белязани от допира с копривата-метафора на трудната любов, подчертава идеята за саможертвата, но и се явява своеобразен протест срещу нея.
В самата акция се преливат няколко времеви фрагмента: от една страна е историческото време на приказката, от друга - предварителната подготовка за пърформанса - брането на коприва, визуализирано чрез видеоматериал, от трета - самото действие на пърформанса, когато художничката тъче част от ризата и въвлича публиката в разказа. И това през призмата на сегашния миг, подчертан чрез участието на авторката - една съвременна жена, и пространството на АТА Център за съвременно изкуство. При пърформанса, който се изпълнява от самия автор, неминуемо изпъква деликатната граница между личен живот и изкуство. Автобиографичността се смесва с ритуала. В случая това, че самата Аделина Попнеделева е завършила текстил и част от професионалната й кариера е посветена на него, спомагат още повече за отъждествяване на приказния герой с конкретна личност. От друга страна, по време на пърформанса тя стои с гръб към публиката, което "изтрива" буквалността и придава универсално звучене на събитието.
Аделина Попнеделева е сред художниците, които най-целенасочено работят за проектиране на индивидуалното тяло на художника върху "социалното тяло". Спомняме си пърформанса й "Нирвана" от изложбата "Обсебване", когато прането на бели мъжки ризи с кал се превърна в метафора на женското съществуване. "Мазохистичен пърформанс по Ханс Кристиян Андерсен" е нещо повече от обикновен преразказ. Той се превръща в стратегия на женското самоосъзнаване. Без ясно разбиране на този подтекст най-провокативните страни на работата на Аделина Попнеделева няма да бъдат разбрани.

Мария Василева







Изкуство
на борда