На кино край Босфора
Някогашен, запратен в далечната геологична предистория на планетата тектоничен каприз, е разцепил земната твърд в случаен сеизмичен срез, като че ли да отбележи едно от великите кръстовища на цивилизациите и културите. Давам си сметка, че подобно заиграване с "геологични аргументи" относно Босфора е зорлем напъхано в един кинокритически обзор, ала има все пак изкусителна метафора за пъстрата и разнолика картина на днешното кино, която окото на професионалиста може да поеме за десетина дни от програмата на Истанбулския международен фестивал. И то тъкмо в един толкова впечатляващ град, стъпил върху два континента и върху хилядолетни пластове разнородна история!
А Истанбул е наистина невероятен град! Това го знае всеки, дори еднодневният турист. Ала малцина си дават сметка, че чудото край Босфора е четвъртият мегаполис в света след Мексико, Токио и Ню Йорк, при това най-достъпен за нас - на един хвърлей място, току през комшулука. Истанбул обаче не е само туристическа атракция. Естествено, първият бърз поглед улавя най-напред силуетите на "Света София" и "Синята джамия", двореца "Топкапъ" и "Сюлеймания". Ала във всекидневието на този очароващ и зашеметяващ град, населен с 16 милиона души от 80 националности, тече и много активен културен живот, чиито най-ярки прояви са серията международни фестивали за музика, театър, балет, изобразителни изкуства и кино. Истанбулската фондация за култура и изкуство успява да привлече силни спонсори от огромния бизнес в града и така осигурява неговия изключително активен културен календар. Толкова приятната за ухото и мехлем за душата формула "яваш - яваш" все повече се измества от динамиката на "юруш - юруш" и градът, който никога не заспива, живее под знака на всекидневната надпревара с времето, което в крайна сметка е пари. Така идват и парите за култура - от големия бизнес, например комуникационния гигант "Тюрксел", "Кочбанк", бирата "Ефес Пилзен" и други модерни, включени в световната въртележка на стоки и пазари бизнесструктури.
Фестивалът в Истанбул вече има респектираща биография. Но тя не е случайна и не би могла да се поддържа изкуствено, ако не е налице най-важният аргумент - обратната връзка с публиката. Тазгодишното 19-то издание отново потвърди безспорния интерес към киното и то не само като едно от текущите развлечения в делника, а именно като извънредно събитие с представителен и празничен характер. Прожекциите в най-големите, модерно оборудвани градски кина (климатик, долби стерео, компютърни субтитри) около площад "Tаксим" бяха винаги пълни и то предимно с млада публика. Обнадеждаващо и радостно е, когато в уютните зали на "Eмек", "Бейоглу", "Aтлас" и "Aлказар" дори по обедно време стотици зрители с внимание и истински културен интерес следят филмовата програма, а чрез нея улавят знаците на световния кинопроцес днес. Защото възможността да се видят 180 игрални филма от 37 страни е наистина впечатляваща и осигурява актуален поглед върху съвременната киногеография от САЩ до Япония, от Южна Африка до Исландия и, разбира се, върху всички водещи европейски и азиатски кинематографии. Такава селекция издава не само амбиция за представителна филмова програма, но и добро познаване на същностните явления в световния кинематографичен процес.
Международната секция на фестивала е ориентирана главно към филми, тематично свързани с изкуството. Сред тях безспорен фаворит се оказа новата лента на британския режисьор Майк Лий "Тинтири-минтири" - изящно разиграна комична опера със сюжет от Лондон през 1880 г.
Артистичната лекота и безпрепятствено удоволствие от общуването с филма доказват отново голямото майсторство на режисьора, който все по-уверено се намества сред най-добрите имена на съвременното кино. Определен интерес представляват още норвежкият филм "Бедното пристанище" на Нилс Гауп (вече номиниран за "Оскар" с дебютния си филм "Ofelas", 1987), "Cradle with Rock" (САЩ, реж. Tим Робинс), "One Winter in the Back of Beyond" (Унгария, реж. Кан Тогай), "Градът" (Египет, реж. Юсри Насралах), които успяват в националната стилистика и индивидуален авторски почерк да достигнат да универсални и общочетливи човешки послания.
Но определено далеч по-интересна и притегателна за чуждестранния зрител е програмата на турския национален конкурс, заради редкия шанс да се види накуп почти цялата продукция на съседите за 1999 г. За нас турското кино вечно си остава в статута на "близък непознат". Близък не само поради историко-географски аргументи, но и като усещане през комшулука. Дори етно-религиозната специфика, която орнаментира и съвременните турски филми, съвсем не е нечетлива за нас. Докато за европейския или който и да е друг планетарен зрител от поколението "Макдоналдс", усещането за това кино ще е винаги малко или много като към ориенталски туристически сувенир. Толкова по-странно е тогава дълголетното ни разминаване с тази културна информация "отвъд дувара". При това, през последните десетилетия турското кино претърпя развитие, симетрично с общия световен процес в медиите и масовата култура, което повлия значително на общата му проблемно-тематична и стилистична характеристика. Казано с две думи, тази национална кинематография, която стъпила на два континента произвеждаше огромна масова продукция (над 120 филма годишно в диапазона "кючек - салонна мелодрама"), се преобрази значително и като филмопроизводствен статут, и като проблемно-тематична ориентация, и като художествена амбиция на модерно образовани млади кинематографисти. Помним добре първите пробиви на турското кино, което в копродукции с европейски филмови къщи респектира големите кинофестивали - "Автобусът" на Бай Окан, по-късно "Тополчице моя" на Атиф Йълмаз, "Пътят" на Йълмаз Гюней, та до "Пътуване към слънцето" на Йесим Устаоглу...
През последните години турското кино произвежда около 15 филма годишно. Това са все частни филми на продуценти, които успяват да съберат необходимия бюджет главно от богати спонсори, от частните телевизионни канали и държавната TRT, по линия на "Евроимаж" и около 20 на сто държавни пари на конкурсен принцип от Министерството на културата. В него функционира комисия за филмови проекти в състав от 7 души (3 кинематографисти и 4 административни служители), които разпределят държавната субсидия. По този начин практически всеки проект, който влиза в производство, има минимална държавна подкрепа и разчита на други източници национален капитал. Прави впечатление, че е намаляло количеството на копродукциите с чуждестранни партньори (5 филма за 1999).
В програмата на фестивала бяха включени 10 нови турски филма, предимно на режисьори от младото и средното поколение. Именно те, заедно с млади продуценти и актьори, налагат основната некомерсиална линия на днешното турско кино за разлика от преобладаващата преди масова комерсиална продукция. Сега във водещите турски филми се откроява актуална, днешна социална проблематика и се забелязват сериозни артистични усилия за съвременен художествен език. Не липсва, разбира се, и погледът към миналото, но той не е определящ - 2 филма например се интересуват от темата за военния преврат на 12 септември 1980 (не е лошо да ги гледа поетът Румен Леонидов) - "След падането" (реж. Атиф Йълмаз) и "Когато розите повяхват" (реж. Исмаил Гюнеш). Безспорни фаворити на фестивала се оказаха обаче два много добри филма на най-активните и безспорно талантливи млади режисьори днес Нури Джейлан ("Облаци през май") и Зеки Демиркубуз ("Трета страница").
"Облаци през май" справедливо получи наградата за най-добър турски филм, наградата на зрителите и на ФИПРЕССИ (международната критика), защото талантливо и вдъхновено среща съвременната интелектуална градска цивилизация с истинските стойности на всекидневния, обикновен провинциален живот. Филмът залага на чист поетичен език и деликатен режисьорски поглед към истинските детайли на реалния свят.
"Трета страница" (награда за режисура и за най-добра актриса) е камерна драма, но с подчертан социален фон за трудната съдба на млад мъж от провинцията в условията на големия град. Във филма се долавят добре дозирани нотки на традиционната източна мелодрама, ала развити към по-дълбока социална и психологическа достоверност. Заглавието играе с вестникарската "трета страница" на таблоидите, където се публикуват сензации и шокиращи инциденти, но тъкмо с амбиция да преодолее тази евтина линия. Впрочем, режисьорът Зеки Демиркубуз не е случайно име и за предишния си филм "Невинност" има всички награди на турската критика за 1998 г.
Сред успешните национални филми на фестивала в Истанбул трябва да се отбележи още елегантната горчива комедия "Бяг за пари" на режисьора Реха Ердем, в която с иронични нотки се репродуцира известната сентенция "Парите не са най-важното нещо в живота". Филмът бе показан извън конкурса по желание на автора, който никога не участва в художествени състезания, но печели луди пари от рекламни клипове! Режисьорката Томриз Джиритлиоглу потвърди предпочитанията си към класически построената, художествено стабилна психологическа драма - този път с "Диамантите на г-ца Салкъм" (през 1996 - "Осемдесето стъпало"). С точна социална ориентация и деликатен мек поглед към "третата възраст" е заснет филмът "Сбогом" (реж. Зеки Йоктен). След могъщата и завладяваща мелодрама "Студена любов" (1996) Кенан Гереде е направила още един, по женски страстен филм - "Раздялата", но вече като диалог между различни култури - турско-исландски брак и драмата на националните отпечатъци.
Погледнато обобщено, споменатата линия на днешното турско кино за съхраняване на националната проблематика и традиционна стилистика плюс развитие към модерното кинематографично мислене (мелодрама + социална + психологическа достоверност + лаконичен киноезик), дава своите плодове. Турското кино през пролетта на 2000 година обещава художествени надежди. Една нашенска поговорка гласи: "Пилците се броят наесен". Защо да не важи и отвъд комшулука. В киното всичко е предпоследно и сезоните са относителни. Но можем да прогнозираме, че при такава художествена ориентация и потенциал от съвременно мислещи млади творци, очертаващата се линия на развитие ще бъде продължена.

Божидар Манов


От 15 до 30 април т.г. се проведе 19-ото издание на международния кинофестивал в Истанбул.
За Голямата награда
Златно лале
се състезаваха 20 филма от
13 страни.