В Рихард Щраус има нещо астрално

- Рихард Щраус ли е композиторът, чрез който направихте световна кариера?
- Не. Но Рихард Щраус е композиторът, който заема централно, възлово място в кариерата ми. Отначало в операта в Лайпциг аз пеех италиански репертоар. После започнах да изпълнявам Щраус, Моцарт, без да преставам за поддържам италианските партии.
- Как навлязохте в Щраусовия репертоар?
- Огромна роля за това изигра в Лайпциг старият Паул Шмиц, който е бил асистент на Рихард Щраус. Той каза: "Това е гласът за Щраус." Същото каза Караян, когато ме чу: "Това е гласът за Моцарт". Истината е, че най-добрите изпълнителки на Моцарт, с които работеше Караян, бяха славянки. Той търсеше топлотата, красотата и женствеността на гласа. Първата ми роля в операта на Щраус беше Арабела. Когато започнах да я разучавам - аз съм пианистка и сама разучавам с пиано партиите, си казах: това не може да се изпее. Бях готова да се откажа. Но постепенно, навлизайки в партията, усетих мощно привличане, сякаш музиката ме обсебваше отвътре. Щраус стана композиторът, който зае централно място в живота ми през годините. Той е нещо уникално, отделен свят. За мен Щраус е композиторът на бъдещето. В това съчетание на музика и текст, а повечето негови творби са по текстове на Хофманстал в тази символика, има нещо астрално. Естетиката на Щраус като композитор е вдъхновена от поезията на Хофманстал и аз съм сигурна, че тези текстове играят съществена роля в изграждането на музиката. Щраус е немският веризъм, това, което е Пучини за Италия. Аз съм пяла много Щраус и продължавам да го пея по цял свят. В България идвам от Лондон, където пях Маршалката в "Кавалерът на розата".
- От колко време пеете Саломе?
- От три години. Но тя е съвсем различна от героините, които до момента съм пресъздавала в оперите на Щраус. Те са по-фамозни жени, по-женствени. Защото и при Щраус, както и при Вагнер има разлика в женските образи: има Елизабет, но има и Брунхилде. Аз съм гласът за тези не толкова мощно драматични вагнерови героини. Свикнала съм да пресъздавам жени с по-женствен характер, по-уравновесени, по-светли. При Саломе нещата са съвсем различни. Тя има див характер. Тя има див характер, дори някаква патология на характера. Тя пожелава главата на Йоан Кръстител от каприз, защото не е свикнала да и се отказва, защото е засегната като жена. Дори не си дава сметка за това какво е поискала да бъде извършено. И едва когато и донасят главата на Йоан Кръстител, тя осъзнава драмата си, защото едва тогава в нея пламва любовта. Саломе е изключително сложен образ: много драматичен, с много остри психологични обрати.
- Защо пожелахте да изпеете Саломе в България?
- Преди всичко, защото имах желанието ми да покажа на българската публика Рихард Щраус. Миналата година направих тук концерт с откъси от Щраусови опери и този концерт ми показа, че българските музиканти - оркестър, диригент, певци, могат да интерпретират отлично Щраус. Освен това аз пея Саломе в Атина, вече пет пъти съм гостувала с тази роля там и като зная колко по-напред сме ние българите в оперното изпълнителство, си казах, че трябва и българската публика да се запознае със "Саломе". При това една от най-забележителните изпълнителки на тази партия в света е била българката Люба Велич. Дори, ако щете, в памет на тази голяма щраусова певица, която е моя сънародничка, аз пожелах да изпея Саломе в родината.
- Коя според вас е причината в България Рихард Щраус да не се изпълнява?
- Причината е в тази затвореност. И може би в неоснователния страх, че това е една много сложна материя. Или страх, че публиката няма да разбере музиката и естетиката на Рихард Щраус. Но аз забелязах в тези две концертни изпълнения на Саломе как реагира българската публика - тя беше като омагьосана, защото тя почувства въздействието на творбата. Не е важно дали публиката ще разбере музиката на Щраус - важно е, че тя я усеща. Аз видях силата на въздействието й.
- Вие ли помогнахте за сформирането на това певческо съзвездие в "Саломе"?
- Да, аз настоях да поканят Иван Консулов за ролята на Йоан, защото зная как той я пее по света. Настоях също за Нели Божкова, която пее на сцената на Виенската опера. Но аз смятам, че всички останали певци-солисти в Софийската опера се справиха чудесно, показаха високо певческо ниво. Искам да изкажа специално голяма благодарност на диригента Георги Нотев, който отлично е подготвил оркестъра. Срещнах се със сериозен професионалист, който е работил задълбочено върху тази толкова тежка партитура, която е била непозната и за него, и за оркестрантите. А това прави постигнатото още по-ценно. Ние трябва да имаме повече вяра на нашите диригенти и оркестранти.


Разговора води Румяна Апостолова










Разговор с Анна Томова-Синтова