На 17 май в София в Нов български университет проф. Богдан Богданов изнесе пред студенти лекция на по темата за интегрирането на България в Европейската общност. Лекцията е част от предстояща поредица, която ще включва съвсем разностранни имена, като например Ричард Рорти и Георги Първанов.
Най-общо тезите на проф. Богданов, споделени по-скоро във вид на беседа, отколкото изказани на висок академичен стил, са: Първо, ние като българи не сме достатъчно интегрирани, за да се присъединим към Европейската общност. Има само отделни "острови", които в момента биха могли да осъществят безпроблемно подобно присъединяване. (Един от тях е НБУ - по категорично и екзалтирано заявени мнения от аудиторията.) Втората теза е, че определение за Европа твърде трудно може да се даде. Професорът прехвърли няколко варианта, като най-интересни за него се оказаха формулировки от типа на "пространство с големи възможности за движение на индивида" и "пространство с много вещи и уреди". Наличието на вещи и свободата на индивида, според него, са много интимно свързани - нещо, което ние като недотам европейци не желаем да забележим.
Свободата в Европа, според проф. Богданов, са многото малки свободи, а не Свободата с главна буква в смисъла на XVIII и XIX век. Европа като мрежа за ползване и създаване на различни малки свободи - това е нещото, което ние не сме в състояние да практикуваме не защото ни липсват достатъчно наредби, а защото ни липсва енергия да срещаме идеала с реалността. Нашето отношение е дефанзивно - ние влизаме в идеала, за да наблюдаваме действителността. Докато при европейците е обратното - отношението е офанзивно. На съотношението между дефанзивното и офанзивното в българското съзнание се крепи третата, най-успокоителната теза. Това отношение не е толкова крайно, колкото било на Изток например. Напрежението между идеал и реалност у нас не взимало екстремни размери.
Определението за българското е също толкова трудно, колкото и определението за Европа. Просто защото не могат да се изброят само български ценности. Професорът шеговито назова някои антиценности, като темерутство, намусеност - все неща, които влизат в разрез с оптимистичната и отворена европейска нагласа. Своя собствен оптимизъм проф. Богданов изрази и в заключителната си теза, че Западът се интересува от нас и иска да дойде тук не за да ни експлоатира (както твърдят някои мрачни домошарски теории), а защото има нужда да почерпи от нашия своеобразен опит, от нашето "особено" отношение към смъртта, към преходното и т.н.
Въпреки окуражителните подканяния на водещия Евгений Дайнов, никой в залата не оспори изложените по-горе тези, подкрепени с много примери от съвременното ни битие и днешното политическо съзнание.


И.И.