Морето не е за лодката

След като получих покана от Християнското сдружение при църквата в Пампорово, с голямо желание и голяма радост очаквах да дойде денят на конкурса. Тръгнах рано сутринта от Златоград и отидох първо да се поклоня, тъй като още не бях влизал след освещаването. Много се учудих, че всички колеги художници си тръгнаха, а на богослужението останаха само Дечко Дечев и Елена Дечева. Според мен за такова благородно църковно начинание би трябвало и уважаемата комисия да има поне малко вяра в Бога. И дай Боже да я има. То не е необходимо да се парадира, но хубаво беше това богослужение да бъде посветено именно на конкурса за стенописите. Защото това е много отговорно дело. Но комисията започнала работата си по средата на литургията с проекта на Георги Трифонов...
Общото ми впечатление от тази комисия е, че на много хора не им беше мястото там. Като имам предвид Иван Гарелов, който е много компетентен човек, голям журналист, но специално за стенописите и гледането на проекти... Би трябвало той да е във втората комисия, която е от сдружението и която взема окончателното решение. Също така не бяха поканени достатъчно специалисти в областта на църковната живопис. Двама богослови имаше, и аз - третия, обаче чу ли ни се думата? Изкуствоведи, ако е имало, не им се чу изобщо гласът. Единствено Григорий Григоров от катедра "Консервация" присъстваше и се постара да изкаже мнението си. Но преобладаваше мнението на Иван Гарелов и на Теофан Сокеров. Това, че Иван Гарелов е добър журналист, не му дава право да командва всички други мнения. А според мен и Теофан Сокеров в никакъв случай не трябва да участва в тая комисия. Той може да си участва в СБХ, в международни изложби, във всякакъв вид други изложби - защото той е прекрасен художник, но специално по църковна живопис просто не съм съгласен той да дава оценка...
Теофан Сокеров и Иван Гарелов искат изведнъж да наложат някакво модерно течение, което никак няма да ни пасне в храма. Самият храм в архитектурно отношение може да претърпи изключително разнообразие - там се позволява. Но когато става въпрос за живописта... Между другото те са съгласни, че трябва да се спазват каноните, но проблемът е докъде да се разпростре авторството, творчеството на художника.
Повечето от представените творби бяха прекрасни. Наистина голямо затруднение беше да се избере най-добрият. Във всички имаше недостатъци, които могат да се оправят със съветване и допълнителна работа. Аз и на комисията предложих първото мерило, което трябва да бъде, е стенописите да отговарят на каноните, да няма никакви модернизми. Защото - както още в академията ни говореше проф. Прашков - стенната живопис в храма е онагледено евангелие, това е поучение и за най-неграмотния, за най-неукия човек. Това е неизменно в православието... Не може съвременните живописни течения да се използват в църквата. Архимандрит Серафим - покойния - казваше, че лодката е за морето, но морето не е за лодката. Така е и в църквата - светското не можем да го допуснем в нея. Трябва да се прави разлика между картинна галерия и божий храм.
Този лош пример в църквата на Ванга с грозния иконостас там, който е абсолютно неканоничен, неправославен - човек просто се отблъсква от иконите (в кавички икони, защото това са живописни творения)... Не може да позира Нешка Робева за св. Архангел Михаил. Бих помолил Светлин Русев да подари картината на Нешка Робева, за да не е в църквата. Иначе като художник го харесвам, няма да забравя голямото му платно "Последният ден" - много стилни образи и форми.
Не ми се ще да се допусне и в този храм да продължи тая тенденция светското изкуство да навлиза в святи места. Защото, както и в старо време, предназначението на храма, литургията, песнопенията и зрителното възприятие е всичко това да бъде в синхрон. Няма ли го тоя синхрон, то престава вече да бъде храм.
Ако трябва да избирам между Тома Върбанов и Дечко Дечев - защото Георги Трифонов за мене изобщо не трябва да се допусне в храма, специално стенописите... Той много хубаво си е избрал местоположение за изложба на "Шипка" 6 - там пасват, мястото им е там, а не в храма. А Дечко Дечев, който го избрахме в предишната комисия за иконите, според мене трябваше да си продължи и стенописите. Едно, за да бъдат в един стил, но и да се спазят каноните. "Успение Богородично" на Тома Върбанов е направено изключително добре, изразите на лицата са изключително драматични, защото и самата тема е такава. Той също може много добре да се справи. Включил е в екипа си хора вярващи, които са рисували икони и стенописи, и са много напреднали в иконографията.
Новото жури, ако трябва дори да е от 20 души, да гласува, за да се избере най-доброто. Но комисията в никакъв случай не трябва да е същата. Да се избегне един властващ да предпочете еди-кой си, примерно, или пък да са познати, не дай Боже роднини - и да започне колене и бесене той да бъде. Трябва да се даде място на специалистите, а накрая сдружението да си каже последната дума. И не трябва да се търси непременно евтиното - става дума за стенопис, това веднъж положи ли се, и технологически трябва да оцелее (да се има предвид високата влажност на климата там).


Записала Диана Попова




Отец Емил Лилов за църквата в Пампорово


Отец Емил Лилов завършва
през 1974 г. Художествената гимназия в Казанлък,
през 1982 - "Консервация и реставрация" в Художествената академия в София, през 1994 г. - "Богословие" в Софийския университет,
от 1995 г. е енорийски свещеник в Златоград, Мадан и с. Бенковски.