Мултимедия
и класически въпроси
Йоханес Гьобел е композитор, чийто интерес към новите технологии се свързва с пребиваването му в САЩ през 1977 година. От десетилетие насам работи в Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, Германия. центърът обединява няколко направления: за модерно изкуство, за интерактивно изкуство, за изобразителни медиии и институт за музика и акустика. Когато разказва за връзката между компютърните технологии и изкуствата, Йоханес Гьобел акцентира върху факта, че работи в единствения център в света, където образ и звук са в позиция на равнопоставеност. Какво означава равноправието в случая?

- Най-малкото това, че музиката не обслужва образа, нито пък обратното. Обикновено в мултимедийните арт-продукти се появява визията, а след това се наслагва атмосферата на звука. А в нашия център изхождаме от схващането, че очите и ушите са различни сетива и имат различна история на развитие. За очите е предназначен движещият се образ, отпреди повече от сто години съществува точно такъв образ. Това означава, че и опитът на специалистите, които се занимават с формулирането му чрез компютърните технологии, имат зад гърба си традиция, датираща оттогава. Същевременно музика е имало, спокойно можем да кажем, открай време.
- Сега в мултимедийния продукт влизат два компонента, които независимо от своето историческо развитие би трябвало да имат равни права. Но от гледна точка на тренираността на нашите сетива това не се случва на практика. И тъкмо тук новите технологии влизат в сила, за да направят така, че свързването на двата елемента да се възприемат като неразчленимо цяло. - Кой е най-често срещаният проблем при свързването на новите технологии с изкуството?
- За себе си мога да кажа, че, когато с електроника правя музика, не желая да използвам технологиите за получаването на ерзац-звук. Наподобяването на истинския звук на инструментите е неуместно, освен ако това не го изисква някаква специална творческа задача. Аз се стремя да намеря онзи звук, който не прави излишни старите инструменти, а дообогатява техния саунд. Този подход е един от отличителните ни белези от развлекателната индустрия, която толерира предимно ефектите. Проблемът, както във всички области се свежда до таланта. Компютърните технологии са натрупали опит само няколко десетилетия. Това е нищо в сравнение с възрастта на цивилизацията. Но мнозина си мислят, че новите технологии са достатъчни, за да превърнат и посредствения в магьосник. Овладяването им обаче засега е на такова равнище, че все още е рано да се говори за намерена точна мярка при прилагането им в изкуството.
- Искате да кажете, че остават класическите критерии за оценка на резултата?
- Да, потребностите и критериите, претенциите на хората към изкуството не са се променили кой знае колко много. Лично аз търся новите технологии, за да удовлетворя вечните потребности. За да стане това, композиторът трябва да познава спецификата на човешкото възприятие и да се съобразява с нея. Грешно е да се поддаваш на изкушението изобретението да те води за носа. Машината позволява да се повтаря едно и също до безконечност или пък експонираното вече да се преоблича в нова дреха. Това, разбира се, е скучно и досадно. Теоретично може да се произведе всякакъв звук, имитацията, която може да се постигне, е без граници. Въпросът е защо? Новите технологии дават свобода, но изискват точна мотивираност, те са нещо много по-различно от естествените връзки между човешката психика, възприятие и творческия процес. При традиционните инструменти съществува вековна връзка между изкуството и занаятчийството, т. е между музиката и лютиерството, поради което мярката се изгражда от само себе си. Докато новите технологии ни връхлитат с откритията си и ние се оказваме неподготвени да управляваме процеса. В музикалната индустрия от първо слушане става ясно, че творческата воля се движи по течението, по което я влачат технологиите.
- Когато говори за новите технологии, Пиер Булез твърди, че поп- и рокмузиката са по-отворени към експеримента, защото не се страхуват от риска...
- Не смятам, че има такава диференцираност на "отворени" и "конформистки затворени" жанрове. В така наречената сериозна музика, т. е. тази, която съществува извън индустрията, съществуват течения, които съответстват на авангардната клубна музика. И в двата случая става дума за малцинство. Когато правим в Карлсруе такива концерти, идват петдесетина души, т.е. толкова, колкото в един клуб, когато той не е и дискотека.
- От такава гледна точка би трябвало да разделяме жанровете на експериментално малцинство и конформистко множество.
-Да, но същевременно трябва да направим уточнение: Когато слушам лоша "класическа" музика, мога да изпитам удовлетворение от майсторството на изпълнението или от качеството на инструмента. Но когато електронната музика е лоша, няма спасение. Тя е просто лоша.
- Визията и интерактивността използват ли се понякога за грим, за да я спасят?
- Използват се. Но не я спасяват. Най-често срещаният недостатък е примитивизмът с претенция за сложност. А сложността не може да компенсира липсата на задълбоченост.
- Натрупаният опит във вашия център позволява ли на композитора да прекрачва от територията на експеримента в територията на свободното творчество-игра?
- Доколкото тези технологии изобщо могат да се овладеят, едни изпадат в увлечението на скучната рационална конструкция, други взимат технологията за фетиш и не могат да разрешат никакъв проблем извън нея. При създаването на изкуство чрез новите технологии това се постига, колкото и прозаично да го кажем, с овладяване на занаята.
- Защо според вас новата музика се нуждае от толкова много думи, от анотиране и предисловия, които стават все по-дълги?
- Да описвам онова, което съм искал да направя, е глупаво занимание. Според мен. Но то би помогнало на критиката да сравнява намерения и резултати, а на публиката дава ориентир, но в някои случаи действа и абсолютно объркващо.
- Стана ли музиката по-разбираема чрез мултимедията?
- Мултимедията направи концерта по-жив. Но си остана противоречието между ограничения опит и онова, което искаме да постигнем. Ще ни трябва време, за да осъзнаем онова, което прогресът ни поднася като шанс, за да можем да го ползваме и доразвиваме. Компютърните технологии не спестяват труд, те поставят нови проблеми. Те трябва да бъдат използвани не да ни облекчават, а да ни карат да търсим отговори на класическите въпроси в изкуството.
- Как изглежда според вас успешният мултимедиен продукт?
- Важното според мен е очите и ушите да не се схващат като отделни сетива, които по специален, отделен начин да бъдат третирани. Необходими са усилия, за да се свържат в едно зрителното и слуховото възприятие. Така както Вагнер навремето го е постигнал. Но той е имал 300 - 400 години традиция зад гърба си. Основният проблем е, че върху мултимедията работят добри специалисти по звука и добри специалисти по визията, но те рядко се сливат в една личност. Или рядко намират общ език.
- Съществуват опоненти на новата музика, които използват като аргумент срещу нея факта, че човешките сетива не са се променили, за да са готови да я възприемат.
- Подобна обосновка звучи глупаво. Да, слуховият апарат не се е променил сигурно, но човекът се е променил като интелект и като опит. Един съвсем обикновен пример: в Средновековието терцата е била квалифицирана като дисонанс, а двеста години по-късно е била възприемана като нещо много приятно за ухото, в момента, при определен контекст дори е белег на сладникав вкус. Сега се намираме в уникална ситуация - технологиите предлагат безкрайни възможности за възпроизвеждането на визия и звук и поставят пред нас предизвикателството как да се възползваме от тази свобода. В Карлсруе използваме мултимедията дори за да направим опера. При създаването на мултимедийния продукт много важно е културният опит на неговите създатели да е приблизително на едно ниво, т.е. да възприемат терцата по един и същи начин, метафорично казано. Моите впечатления са, че "визионерите" имат значително по-малък слухов опит в сравнение с изобразителната култура на онези, чиято грижа е звукът. Тази неравност в позициите се отразява негативно на крайния резултат.
- Вие като музикант имате ли самочувствието да се намесвате във визията?
- Откакто разбрах, че с моята музика не мога да храня четирите си деца, се посветих на новите технологии, където виждам перспективи. Отдадох се на продуцентството и се опитвам да свържа в едно усилията на музикантите, художниците, инженерите, учените, съдействам за намирането на нов общ професионален език помежду им. Така че налага ми се да разбирам от всичко достатъчно.
- Участвате ли често в конференции?
- Много рядко ми се случва. Но тази в Русе мисля, че е полезна. Зная колко трудно се постига подобно фокусиране на различни интереси върху една тема. За мен беше интересно да бъда за пръв път в балканска страна. И тъкмо тук да чуя идеите на моите колеги за локално и глобално в изкуството. Идвам от индустриалния Запад, където ракурсът към темата е съвсем друг. Тук забелязвам трогателна еуфория. Тя при нас вече е отмряла. Но много добре разбирам хората. Тук срещнах събрани на едно място изкуство, лукс и борба за оцеляване.
- Захващате темата за ситостта, глада и гениалността?
- Вчера на концерта един колега не можеше да възприема, защото беше гладен. Аз мисля, че и пренаситеността, и гладът еднакво пречат на изкуството. Но все пак по-добре е да си сит.


Разговора води Елена Драгостинова


Разговор с Йоханес Гьобел