Истерията отвръща
на удара


Добре дошли в царството на лудите, глупаците, идиотите, обратните и превратаджиите! Добре дошли в националния радиоефир!
Само дни след голямото национално сърдене, което застигна Румен Леонидов за изказването на смели приказки от висотата на БНР, народните представители успяха да наваксат неговата преднина и един през друг заприказваха от националния ефир грозни слова. С това индиректно трябваше да се докаже несъстоятелността на тезите на Леонидов.
Дебатите около вота на недоверие към премиера, винаги недостатъчно щедро отразявани от радиото, последвалите ги коментари и забележки на политици и общественици от всички страни минаха границите на добрия тон, цинизма и пошлостта. Не за пръв път, разбира се. В случая интересното бе в разиграването на абсолютно същия сценарий на изява и последствия от изявата, както бе и при Леонидов. Първото му интервю във вестниците не предизвика широк дебат. Последвалото го радиовнимание обаче взриви обществото. И, струва ми се, не толкова заради изказаните идеи, колкото заради начина им на формулиране. Заради използваните думи. По същия начин от трибуната на Народното събрание депутатите щяха да останат чути само от малък кръг колеги и журналисти. С помощта на БНР те достигнаха до всички. Истерията им трябваше да отвърне на подхвърления "удар".
Приликите свършват тук. Защото въпреки богатата фантазия на поета, той не съумя да покори върховете на словесната злоупотреба на депутатската мисъл. Същите онези, които авторитетно се произнесоха за правото му как и какво да говори, наприказваха огромно количество гнусотии и откровени простащини, благодарение на същия микрофон. Бедата не е във възпитанието им. Ужасът е в националното му разпространение.
Националното радио няма вина за това кой, как и какво приказва. И ако поетът и интервюиращата го журналистка са лесно уязвими, защото са способни да мислят върху това, какво говорят, то за депутатите санкция няма. Какво от това, че три минути изказване не се равнява на многочасови словоизлияния. Правенето на тази проста сметка за влиянието на БНР не е от правомощията на НСРТ. Политиците не зависят от никого. Изнасилването на езика, което те направиха пред очите и ушите на цялата аудитория, ще остане ненаказано. Ефектът от него върху слушателите е не е просто спонтанно "привързване" към радикализма-провокация, а тотално деформиране на езиковата култура. Обществото разбра, че езикът, който избраниците му използват (значи и те могат да го правят), не е по-различен от елементарните американски екшъни, боравещи с три обидни думи на кръст. Защо за едни ще е простено да използват БНР за отправяне на пошли послания, а за други е недопустимо да провокират точно това пошло мислене?! И защо аудиторията трябва да се срамува, че слуша радио, когато й говорят от парламента?!

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато