Театрална реформа по немски
100 дни след съставянето на правителството на провинция Берлин културната министърка подаде оставка. С аргумента, че парите за култура не могат да покрият нуждите на града. Политиците заговориха за реформа в областта на културата. Парите трябва да отиват само в тези културни институти, които предлагат стойностен художествен продукт. Кои сте вие, които ще оценявате "кой го прави това и кой не", отвърнаха творците. От културата не бива да се очаква практическа полза и точно затова за нея трябва да се дават пари. Дискусиите продължават.
Точно в тази ситуация и по повод гостуване (4 - 6 май) на Театрална работилница "Сфумато" на сцената на берлинския "Хебел-театър" се срещнах с художествената директорка на театъра Неле Хертлинг.
"Хебел-театър" е строен през 1908 г. Това е единствената театрална сграда в Берлин, която не е пострадала от войната. Затова дълго време след края на войната театърът е бил доста известен, но през 80-те години славата му спада. Намирал се е близо до стената в квартала Кройцберг, а в тази си част Западен Берлин, населен предимно с гастарбайтери, не бил особено предпочитан. Според г-жа Хертлинг е било "мъчително да се привлече публика в края на града". През 1988 г. Западен Берлин е определен за културна столица на Европа. Сградата на "Хебел-театър" по това време е основно ремонтирана. Малък екип театрали, сред които е и Неле Хертлинг, получава поръчение от Сената да избере и представи в града млад, модерен театър от международната сцена. Същият екип, събрал се за театралните празници на културната столица, решава да продължи да работи заедно в сградата на "Хебел-театър", като идеята е в Германия да бъде създадена система за представяне на световния театър.


Фридрих Хебел (1813 - 1863), германски писател и драматург, автор на пиеси, представящи конфликта между новото поколение и традициите (Мария Магдалена и др.).


По това време тази идея изглеждаше революционна - да се създаде професионален театър, но без собствена трупа. Мина време, докато управляващите в провинция Берлин разбраха какво точно целим. А ние искахме създаването на театър, който да поема гастроли, но и сам да може да предлага продукция, но не с артисти на твърд договор за 10 години, а с такива, които са готови да сключат с нас договор за определен проект. В началото на 1989 г. провинция Берлин дава съгласието си и през януари на следващата година "Хебел-театър" отваря врати за публиката под нова юридическа форма. Театърът е ООД, което принадлежи на провинция Берлин и се финансира от нея. Днес, когато в Берлин се водят бурни дискусии за реформа и преструктуриране на театралната дейност, всички сочат "Хебел-театър" като печелившия модел", разказва художествената директорка на театъра. Освен това сградата вече се намира почти в центъра на обединен Берлин.
99% от театрите в Германия са от т.нар. държавни репертоарни. Те имат постоянен състав, чийто договор е за години. Проблемът е, че актьорите получават твърди заплати независимо от това дали играят или не. Разбира се, театрите се опитват да вкарат в постановките си така или иначе платените артисти. При тази система обаче няма никаква възможност за гастрол на един театър в друг. Не върви платените артисти да си стоят вкъщи, а отделно да се плаща на други, за които няма заложено нищо в бюджета. Така че всеки театър представя единствено собствена продукция, и то само в собствената си сграда. Затова години наред в Германия изобщо не можеше да се говори за гастроли. Това се отразяваше зле и на публиката. Тя гледаше едни и същи артисти и начинът да види нещо друго е самата тя да пътува, а не театърът. Мястото, където можеше да се види чуждестранен театър или пък даже германски, но от друг град, бяха фестивалите. През 1989 г. като нас в Германия имаше само още един театър - "Театер ам турм" във Франкрут на Майн. Затова първите си копродукции правихме точно с тях. За съжаление този театър вече не съществува и "Хебел-театър" продължава да е единак в Германия.
Както повечето германски театри, и "Хебел-театър" се финансира от провинцията и града чрез Министерството на културата. Нашият бюджет е малък в сравнение с другите културни институции, тъй като нямаме творци на щат. Разбира се, ние считаме това за несправедливост, защото плащаме на творците за отделни проекти. Изглежда, че по този проблем още дълго ще се спори.
Бюджетът на "Хебел-театър" е 6,6 млн. германски марки. Бюджетът на репертоарни театри в Берлин като "Шаубюне" или пък "Берлинер ансамбъл" е около 30 млн., по-големите театри имат бюджет от 60 - 80 млн., а оперните театри - над 100 млн.
Една трета от тези 6,6 млн. покривали разходите по сградата, една трета отивали за заплати на щатния персонал, който се състои от 15 души. Често се наемат сътрудници на хонорар. Трима души са в ръководството. Щатният технически персонал е от 2 души. При нужда се наемат сътрудници, като най-често това са току-що завършили училището за сценични кадри, които карат задължителната си практика. Те предпочитат "Хебел-театър", тъй като в репертоарните театри се спазва строга йерархия, която ги поставя на най-ниското стъпало. При нас техническият персонал може да работи директно с творците, пътуват на турнета и така досегът с изкуството им доставя удоволствие. Работата на проекти е предпочитана пред щатния договор. Тя им позволява от време на време да зарежат театъра например за 6 месеца, да отидат в кинопродукция, откъдето да спечелят повечко пари, и после пак да се върнат при нас, обяснява Хертлинг.
Проблемът с малкия бюджет "Хебел-театър" разрешава чрез копродукции с други театри по целия свят. Обикновено се събират два-три партньора около един проект, творец или пиеса и обединяват бюджетите си. Разходите за декор, костюми, репетиционен период, хонорари и т.н. се разделят и така се реализират проекти, които не са по силите на нито един от партньорите самостоятелно. Предимството е, че проектът се показва на сцената на всеки от копродуцентите. Обикновено репетициите се извършват в града, откъдето е трупата. Но има проекти, които се реализират изцяло в Берлин.
Творците, участниците в такъв проект, често са по-добре платени от щатните артисти в репертоарните театри. Обикновено ни упрекват, че по този начин ги разглезваме. Нашият отговор е, че творците, които работят при нас, години наред са лишени от сигурността на щатната заплата, но пък от друга страна с удоволствие приемат художествения риск на необходимостта от постоянно доказване. Съответно този риск трябва да бъде овъзмезден с по-добро заплащане. Що се отнася до редовите щатни артисти, те са по-зле платени от учителите например. Начинаещ артист едва ли получава месечно повече от 2500 - 3500 марки, докато един учител взима повече. Не говоря за звездите, но те не са чак толкова много в цяла Германия. Хонорарите в театралната система на Германия все още са по-ниски от заплащането при други професии. Артистите обикновено добавят към твърдата си заплата хонорари от телевизиите и киното, които са далеч по-високи. Това, разбира се, се превръща в проблем за театрите, които биват напускани от артистите, предпочели по-добрите пари на телевизиите или киното. Режисьорите обикновено също са обвързани с дългосрочни договори с големите театри. Това им дава възможност за по-дълъг репетиционен период, което в "Хебел-театър" е невъзможно. Ако в един репертоарен театър се наложи отлагане на премиера, това не е така драматично, защото дупката винаги има с какво да се запълни. При нас обаче се държи стриктно за датата на премиерата, защото ако тя не се спази, това размества всички останали проекти. Така че "свободното пространство" на "Хебел-театър" носи много повече рискове за творците. Някои от репертоарните театри не позволяват на режисьорите си да работят при нас. Всеки случай има индивидуално решение и ако режисьорът, който желае да работи при нас, е на щат някъде, той трябва да получи разрешение от съответния театър. Днес повечето творци започват да се обръщат към нашата система и да отказват дългосрочните договори в репертоарните театри." "Хебел-театър" не разполага с репетиционни зали. Ако се налага, зали се взимат под наем. Годишно театърът има около 220 представления, като един спектакъл се играе от веднъж (което се случва рядко) до две седмици. И тъй като, както вече се разбра, бюджетът е нисък, понякога се налага сградата на театъра да се дава под наем. Правили го без особено удоволствие. Миналата година това се е случило за 3 месеца, тази година можело да се размине и с един. "Стараем се през това време да даваме сцената на трупи, които няма да злепоставят доброто име на театъра ни. Наемът, който получаваме, не е висок, но пък през това време пестим собствения си бюджет.
Доколко "Хебел-театър" е зависим от промените в Министерство на културата на провинция Берлин? Ако има големи финансови кризи, обикновено съкращават и от нашия бюджет", въздиша Неле Хертлинг. "Художествено сме напълно независими. Като всяко дружество с ограничена отговорност имаме Надзорен съвет, в който има двама представители на културното министерство и един от финансовото. Но с тях се обсъждат само финансови въпроси, а не художествени. Е, ако направим нещо ужасно, сигурно ще се обадят, но досега не се е случвало.
Как българската Театрална работилница "Сфумато" се превърна в частичка от международния театрален пейзаж на "Хебел-театър"? Неле Хертлинг е една от съставителите на програмата на най-големия театрален фестивал на територията на Германия, който се организира на три години, а именно "Театер дер велт". Миналата година фестивалът се проведе в Берлин и "Сфумато" бе сред участниците. Преди това Хертлинг ги е гледала два пъти във Франция и един път на "Аполония" в Созопол. Тъй като "Сфумато" представя екстремни работи в избраната естетика, стори ми се, че това ще е интересно за берлинската публика. Практика в "Хебел-театър" е, ако намерим нещо за интересно, да поканим същата група втори път. "Театер дер велт" отмина и сега дойде време за второто гостуване на "Сфумато". Проектът на "Сфумато" е копродукция с Авиньон, културна столица на Европа. Той е част от ТЕОРЕМ, идея, която трябва да обедини най-малко два западноевропейски партньори с няколко източноевропейски. България е от страните, с които работя с удоволствие. Доволна съм, че вложените в "Сфумато" пари са попаднали на място, че този проект ще бъде показан не само в Берлин, но и ще продължи към Авиньон, казва Хертлинг.
Как берлинската публика приема театъра от Източна Европа? И може ли да се говори за "източноевропейска естетика"? Докато Берлин беше разделен от стената, всеки творец от Източна Европа, който успееше да се промъкне през нея, бе приеман изключително добре от берлинската публика. В момента, в който стената изчезна и се появи възможност за нормални контакти, започна да става все по-сложно. Берлинската публика изведнъж заяви, че изкуството, което се прави в Източна Европа, е старомодно, появи се глупавото определение "фолклорно", че не интересува никого на Запад и че източните творци първо трябва да се понаучат как се работи на Запад и чак тогава да предлагат каквото и да е. От 1990 г. насам културните институти в Берлин са изправени пред този проблем. Не че те не искат да предлагат музика, театър или каквото и да е друго изкуство от Източна Европа, просто публиката се отнася с недоверие. Социалните предразсъдъци като руската мафия, просещите румънски циганчета, бедните поляци подсъзнателно оказват влияние на берлинската публика. Художествената оценка пък според мен е силно повлияна от арогантния тон на пресата. Например при "Театър дер велт" имахме огромни трудности при работата с пресата, която просто отказваше да даде справедлива оценка на театъра от Източна Европа. Журналистите използваха глупави клишета и отказваха да вникнат в това, което им предлагаме. Публиката, която дойде и видя спектаклите, разбра, че това не е така, но все още тази публика е малобройна. Съвсем скоро при нас гостува театър от Рига. Зрителите оцениха съвременността и актуалното звучене на спектакъла, но за съжаление и този път те бяха по-малко от нормалния брой зрители, които пълнят залата ни. Според мен това е явна несправедливост, но аз не знам как да накарам берлинската преса да се постарае да разбере Източна Европа. От друга страна, като разговарям с артисти от Източна Европа, включително и с тези от "Сфумато", те казват, че понякога имат чувството, че западноевропейският театър изглежда старомоден и аз като че ли съм склонна да застана на тази позиция. Но ние няма да се откажем да каним театри от Източна Европа. Само така може да се промени вкусът на публиката. През есента ще ни гостуват трупи от Букурещ, Талин и Прага. Моите колеги от Франция и Англия също са на мнение, че младото поколение режисьори на възраст между 20 и 40 години говорят на свой собствен театрален език, различен от видяното досега, и че тази естетика трябва да стане достояние на световната публика. Не бих казала, че има "източноевропейска естетика". Всяка страна изхожда от собствените си театрални традиции. Това няма нищо общо с географското определение Изток, а с политическото и социално положение в различните държави. Например при гастрола на театъра от Рига имаше интересна дискусия. Един млад режисьор от Рига каза, че не разбира защо западните режисьори се занимават само с ужасните страни на живота - бедните, потиснатите, алкохолиците, наркоманите - и защо постановките им излъчват само негативна енергия. Режисьор от същото поколение от берлинския театър "Шаубюне" му отговори така: "Това е толкова ясно. Живеем в богата страна, работим в модерен театър и при това положение е нормално да поставяме пръст в раната. Все пак една от задачите на театъра е да говори за нещата от живота, които стават по начин, по който не би трябвало да стават." Режисьорът от Рига обаче му отвърна, че латвийската публика, която живее в трудни условия, не иска да гледа същото и на сцената. В театъра тя иска да види преди всичко мечтите си. Така че аз напълно разбирам творците от Аржентина, Бразилия, а сега и Източна Европа. Те просто търсят друга визия за живота и изкуството си, различна от тази в богатия Западен Берлин. Не може да се каже, че тя художествено е по-добра или по-лоша. Просто е различна.
Провинция Берлин избра нов министър на културата. Той обяви, че за всеки проблем има решение. Реформата продължава.

БКИ - Берлин

Жанина Драгостинова