Назад към селото

Че България е селска страна, сякаш няма никакво съмнение. Най-малкото личи от литературата: у нас градската проза е в неизмеримо по-малко количество от писанията, посветени на селото и описващи селото. Самият факт, че в канона на ученика и кандидат-студента присъстват предимно селски автори, е достатъчно красноречив: селското дотолкова се предполага като част от българския манталитет, че съставителите на конспектите въобще и не помислят, че поне за днешните млади то вероятно е чуждо и несвойствено. Homo rusticanus е тъждествен на homo bulgaricus.
Телевизионното предаване "Бразди" също не се съмнява в тази предпоставка. То е изградено на принципа, че в България селото е не просто живо, но е и в цветущо здраве. Репортажите са преди всичко информационни, те са убедени в наличието на собствена аудитория, която е внимателна не по най-обикновен зрителски начин, а ги възприема като необходими. Необходими обаче не като обучение, като педагогика, а като интерес на обществена група, страта със свои специфични потребности, които трябва да бъдат удовлетворявани и задоволявани. Разказът е за преуспяващи земеделци, за щраусови ферми, за "лични" краварници и овчарници, които ги има, които са тук.
Доколкото се разискват проблеми, това става не от гледна точка на отсъствието, а на присъствието: съществуват селяни, те срещат трудности и тия трудности трябва да бъдат решавани. Така "Бразди" е от категорията на тъй наречените специализирани предавания, които се целят не в целокупния зрител, а в една обособена негова част и именно нея желаят да впечатлят и спечелят.
Съвсем друга е предпоставката на сходното по тематика "Райска градина". Там увереността в съществуването на българския селянин не е чак толкова плътна, напротив - предположението е, че той липсва и следователно трябва да бъде създаден. Или възстановен. Предаването изхожда в своето състояване от презумпцията, че има село, но няма селяни, че те са се урбанизирали и по този начин лумпенизирали, изгубвайки своята най-определяща ги способност - умението да общуват с и да обработват земята. То се стреми да възроди изчезналата агро-култура, да я образува наново, да възбуди у българина изпарилата се любов към нивата, градинката, лехата; към сеенето, поливането, наторяването и всички операции от този род, необходими на едно стръкче, за да цъфне и върже. Неговата стратегия е не тази на специализацията, а на педагогиката: "Райска градина" знае, че българското село е в окаяно състояние, че уменията, способни да променят това състояние, са почти реликтови и негова задача е да ги възвърне и възстанови. Затова то набляга на техниките как да си направим леха, как да си подрежем овошките, как да си запазим разсад и все такива важни от гледна точка на всеки агро-работник неща. Предаването обръща погледа си към селото, но не като неподлежащо на съмнение присъствие, както прави "Бразди", а като запуснатост, която трябва да се промени. То реализира една почти бенедиктинска стратегия на облагородяване на пустошта, призовавайки по русоистки: "Назад към селото!" И в състоянието на разруха, в каквато сме, като че ли напипва най-адекватния начин да се справим с нея. Затвореното натурално стопанство е битие на не едно или две български семейства.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин