Проекти (Projects)

Някъде в началото на 80-те години (ако не ме лъже паметта), в сп. "Архитектура" се появи една кратка критическа статия, която привлече вниманието ми. "Масовата" архитектурна критика тогава, пък дори в голяма степен и сега, се правеше не от професионални архитектуроведи, а от пишещи архитекти, дори и от практикуващи проектанти. На фона на тази критика - описателна, оценъчна и прескриптивна, почти винаги основана на функционално-типологичния подход, анализът на Георги Станишев се открояваше с използването на специфичен научен апарат и подход от актуалната тогава архитектурна семиотика, която заедно с постмодернизма навлизаше у нас. Зад това прозираше една респектираща по своя мащаб обща и професионална култура.
Както във всички изкуства, и в архитектурата е досадно често явление "художникът" да гледа отвисоко на критиката - и обратно. Можеш да говориш много умно, но пак ще чуеш едно мърморене, предизвикващо те "да хванеш молива" и да се докажеш чрез него, с "черти", а не с думи. Георги Станишев е почти единственият архитектурен критик от международно значение у нас, в чийто актив са едно международно архитектурно списание, вестникът на Международната архитектурна академия, участието в ръководството на фондацията "Яков Чернихов". Сега той хваща молива - в съвременния му електронен вариант на компютър - за да каже, заедно със своите сътрудници от "Студио Прожектс" - Василия Станишева, Николай Салутски и (в периода 1997-99 г.) Ивайло Петков, своята дума и в архитектурното проектиране. В галерията "Братя Кадинови" на ул. "Волов" 11 те са подредили своите елегантно оформени табла на проекти от последните години: от еднофамилни къщи и икономични жилищни сгради, до автосервиз и офиси на "Авторай" (награда на САБ за 1997 г.), Тойота център и търговски център Бициани в София.
Архитектурата на "Студио Прожектс" е сдържано-изтънчена и технологично-елегантна, далеч от всякакво "ретро" и елементарно "пластично" разкрасяване. Проектите имат имена - както живите неща. Всяка сграда е сюжет, представящ не само функционалната програма, но и взаимодействието на различни - външни и вътрешни - сили в пространството на проекта. Работите на студиото като че ли следват логиката на известната фраза на Луис Кан: "Архитектурно е онова пространство, което ясно пресъздава начина, по който то е замислено." С това проектите от изложбата илюстрират по-скоро една автентична етика на архитектурната форма, моделиране на историята й, отколкото естетически пристрастия и клишета. Дори и в своите дискретни отпратки към националната традиция (еднофамилни къщи в Драгалевци), тя е преди всичко вярна на модернистичната традиция - и в нейните "класически" проявления като "Баухаус" и съветския конструктивизъм, и в съвременното й продължение. Творческото усвояване и утвърждаването на великите завоевания на Модернизма от миналото и днес е може би най-характерната й отлика и най-съществено достойнство.

Арх. Лило Попов