Отново за Реквиема на Емил Табаков

Дълбоко е убеждението ми, че писането на реквием е израз на философия, на възглед за живота и смъртта и на отношение към хора, време и събития.
Творбата на Емил Табаков е събрала в себе си целия драматизъм, експресията и стремежа към пречистване и на поколението, осъдено да преживява и надживява войни, преломи, преходи от един към друг социален ред. И винаги да съхранява късчета оптимизъм, за да оцелява. Трудно време - тежка музика.
Според мен този Реквием е като музикален паметник на епохата ни, събрал в едно вълненията на днешния човек с неговия рационален поглед към света. А поради всичко това и най-вече поради художествените му качества го подреждам до най-големите творби на българската музикална класика. А и той си е уникален за нас като първо произведение в жанра.
Силно впечатление прави стройността на формата на отделните части, както и блестящото, виртуозно комбиниране и използване на композиционни техники. Табаков - умишлено или не (това не знам!) - избягва от някои традиционни похвати например в Dies irae, и пресъздава много интимно и топло болката и страха от Страшния съд.
Очевидно е, че композиторът е създавал Реквиема със страст и отдаденост, които особено се усещат в Lacrymosa, Lux aeterna, Agnus Dei , частите на скръб, размисъл и търсене на утеха, примирение, на хармонията между хората, между сърцето и ума, на земно и възвишено, божествено. Като симфоник Емил Табаков води цялото действо посредством изразителността и мащабността на големия оркестър, в който вписва майсторски огромната хорова партия и по-скромните функции на четиримата солисти. Софийската филхармония и Националният филхармоничен хор "Светослав Обретенов" с диригент Георги Робев вече са изпълнявали Реквиема и като че ли този път го представиха още по-въздействено и разтърсващо. Певците Елена Филипова, Емилия Ботева, румънският тенор Мариус Влад и Димитър Станчев - хубаво комплектуван състав - прибавиха своите звукови багри и нюанси чрез които се отсеняват психологическите състояния в творбата. Съзнавам, че пиша повече за произведението отколкото за изпълнителите, на които несъмено дължим това преживяване в първия ден на 31-я международен фестивал "Софийски музикални седмици", но доминиращо е впечатлението от композицията. Нейното своеобразие, патосът й, драматизмът, отчаянието и протестът, нежността и суровостта, всичко това прониква дълбоко в душата и оставя един незаличим спомен от съпричастието в една сложна, вечна, позната и неопозната докрай човешка история. Може би фактът, че Реквиемът е дирижиран от самия автор, допринася за вдигането на емоционалния тонус на изпълнението.

Боянка Арнаудова