Сладка раздяла

Търсене на изгубената хармония, стремеж за приобщаване към ценности, които не се подчиняват на условности като време, националност, изразни средства... Духовни импулси, които отвеждат извън утъпканите пътеки, към хилядолетни културни традиции. През последните години все по-често срещаме в музика подобни търсения, в които връщането към по-дълбоки пластове на духовността прехвърлят границите на собствената култура. Примерите - дори ако ги търсим само в нашата културна действителност през последните месеци са много.
Обединяването на различни традиции чрез езика на музиката е творческа позиция на двамата млади хърватски композитори Миня Кузманич и Дарко Станойковски, автори на "Сладка раздяла" - осемчастна сюита, представена в рамките на Салона на изкуствата. Произведението е написано върху текст от XV в. На Чайтаня Махапрабху - индийски философ и учител, който и до днес има последователи не само в Индия. Нещо повече - наричан е Бог Чайтаня. Легенди разказват за необикновеното очарование, което излъчвал, и за способността чрез пеенето на мантри да въвежда слушателите в екстатично състояние. Според неговото учение, постигането на духовен катарзис се постига при повтаряне на свещените имена на Бога. Повтаряне, което се извършва в характерен импровизационен стил. Ритуалните песнопения се наричат киртан, а мелодиите им напомнят на някои български народни песни. Подобен е и маниерът на изпълнение.
Преди няколко години, по време на пътуването си из Индия, двамата музиканти се запознават с текста на Чайтаня, който ги импулсира да напишат музика по него. Отново в Индия те откриват близостта в звукоизвличането и мелодичния рисунък с българското фолклорно пеене. Затова още в замисъл произведението е свързано със звучността на хор "Космически гласове от България", включени с намерението да въздействат цялостно като цвят в цялостната картина. Премиерата на "Сладка раздяла", която едновременно представя и СД, реализиран в БНР, беше осъществена заедно с Джаз бенд "Интерстелар арткестра". Лидер на този комбо-състав е Станойковски - перкусии и индийски ударни инструменти. Чухме и няколко български музиканти - Юлиян Янушев - саксофон, Ивайло Звездомиров - баскитара, Цветан Спасов - кавал. Името "Интерстелар арткестра" е специално съставено така, че да говори и за различната национална принадлежност, и за характера на музиката. Музика, изградена от различни по характер звучности, всяка от които представлява знак, определен не само в тясно музикалната йерархия, а преди всичко - исторически. Поради това, вероятно, основният успех в "Сладка раздяла" е повече в добре подбрания тематичен материал, отколкото в неговото развитие. Чудесно са намерени "звуковите петна" в началото на втора част "Имена" (солото на Павлина Горчева), темата на четвърта, както и ефектния финал.
Убедена съм, че българската публика трябваше да чуе или прочете текста в превод, както и да научи повече за философията, заложена в него. Тази философия никога не е била чужда на творците от всички епохи. Тя води и хърватските композитори, независимо от техния житейски и творчески етап, към онези ценности, които търси всеки, който си задава истински въпроси.

Албена Безовска