Събеседници и секретарки

Първият принцип, който трябва да научат и да следват всички потенциални радиосъбеседници в България, е да не влизат в спор с водещия. Не бива по никакъв начин да се засяга суетата, изострената чувствителност и професионализмът на журналиста. Ако това правило не се спазва, събеседникът няма да може да се изкаже докрай. На пръв поглед човек ще бъде оставен сам да произнесе думите си. Но смисълът им ще бъде определен от водещия. В посоката, в която той пожелае. Общуването с радиоводещите трябва да бъде деликатно и внимателно. В случая най-добре е да се включи интуитивният механизъм, задействащ се при волна или неволна среща със секретарки и чиновнички. Както за тях няма никакво значение правото ти да получиш информация и нормално обслужване, така не всеки журналист уважава правото ти на независимо мнение, правото да защитаваш губещи каузи.
Формално погледнато, българската журналистика отдавна се е демократизирала и е усвоила изискванията на плурализма. При всеки парлив проблем се канят винаги двете страни на спора, които в "честен разговор" да достигнат я до истината, я до помирението. На практика обаче, когато темата не е от онези, с които всекидневно ни сблъскват като опозиции в политическите, икономическите и международните интереси, тогава журналистите не винаги знаят как да се справят. За пример тук ще взема историята с подписката на общественици и културни дейци, чрез която се възправят срещу косовизацията на България и мимоходом срещу чалгата. Доколко тази теза удържа на критика, доколко е спекулативно нейното използване и какъв е прикритият й интерес е отделна тема.
По-важното в случая е как се отнесоха радиоводещите към поддръжниците й. Те тръгнаха с убеждението, че в тази подписка цари недемократичност и нетолерантност към различните. От тази позиция се опитваха да говорят със защитниците й. В този псевдодиалог те отправяха обобщения като "това е фашизоидно" и "типично за вашия начин на мислене, който ние не споделяме". Кои сме тия "ние"? Аз, без да споделям опасенията на подписката, искам да разбера какво е притеснението от статуквото в момента. Не можах да го разгадая. Журналистите, носещи демократичното, се държаха достатъчно недемократично към различната от тяхната гледна точка, че не оставиха хората да се изкажат. Защото са малцинство с опасни мисли. Демокрацията обаче не предполага очернянето на подобна малка група, а мирното й убеждаване в по-правилната насока на мислене на мнозинството. Колкото и губеща и вредна да е каузата, хората имат право да се опитат да я защитят. Докато го правят неопасно за обществото. Въпросът е толкова сложен колкото и питането дали отношението към престъпниците трябва да бъде демократично или не. Все пак щом някой се прави на демократ, трябва да го прави докрай.
Събеседниците не спазваха първия основен принцип - мисли като водещия, поне докато си в ефир. Ако поне симулираха привързаност към журналиста, вероятно щяха да могат да споделят мислите си.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато