Американски важности

Киното, знаем още от преди "демокрацията", е най-важното изкуство. Холивуд и въобще US movies плътно следват тази "преддемократична" убеденост: ако по света има американизация и стремеж към американски начин на живот, то това е благодарение тъкмо на киното. То е мисионерът на "американските прелести", разпръсквателят на спорите на "уестърнизацията", пропагандаторът на американския начин на живот. Без киното Америка би била изолирана, нещо повече - неоткрита. Холивуд е като Колумб, поел в обратна посока, за да ни покаже примамливостите отвъд Атлантика. Кино-колумбиадата не отминава и България. "Twenty century fox" продължава да излъчва своите "хитови платна" от българския тв екран, появата на анимацията и филмите на Уолт Дисни в събота и неделя е, кажи-речи, на възрастта на нашенската "демокрация"; зрителят има възможност да види дори "Далас" и "Туин пийкс". А какво да кажем за "Дързост и красота" - розовият сериал, с който Ефир 2 поддържаше все по-угасващия си рейтинг, или за "Спешно отделение", който съвсем по просвещенски ни научи да интубираме и инхалираме? По Канала тръгна наскоро и друг "култов" за американците сериал - "Зад оградата" и за него точно ще отворим дума в този текст.
Филмът не крие, че се опитва в рамките на едно малко градче да провиди проблемите на цялата огромна американска общност. Съвсем по древному той е убеден, че mikrokosmos-ът е makrokosmos, тоест че в малкото голямото не само се оглежда, но и може да се познае и разбере. Авторите му стъпват на тази постановка, за да създадат не просто гледаем сериал, но и да предложат своята гледна точка за същностните обществени проблеми. Така "Зад оградата" се явява не елементарно забавление, но и своеобразна социологическа camera obscura, където в почти лабораторни условия може да се види що е това всекидневна Америка и кои са важностите за нея.
А те са: полицията, съдът, кметството, семейството. Всичко във филма се дължи на пораждащите се напрежения между тия четири полюса. Главен герой е местният шериф, сюжетните развръзки стават най-често след съдебно постановление, един нахален адвокат е постоянно присъстващ персонаж, градският съвет и кметството са перманентно във фокуса на микрообщността, по-важни сесии дори се излъчват по местната телевизия, а конфликтите се завързват преди всичко в семейството или заради квазисемейни лични взаимоотношения. Въобще видно е, че за американците, поне както ни бива представено от "Зад оградата", институциите и упражняваната от тях власт са изключително съществено нещо: сблъсъците в отделните серии са винаги въпрос на прерогативи, на това има ли право някой да заеме или не даден пост, да извърши или не дадено действие, да повлияе или не върху дадено състояние. Може да се каже, че различните типове власт са главен герой във филма, който - вероятно несъзнателно, но поради това не по-малко точно - оформя една типично фукоянска визия за света.
Така "Зад оградата" ни показва какво ни очаква. Забележителното е, че във филма почти липсват интелектуални връзки и контакти, училището е забито някъде във фона, а отношението учител - ученик, колкото и важно да е то именно като институционално отношение, направо отсъства. Всичко се случва или в семейството, или в полицията-кметството-съда; знанието се отбягва, няма го. Вън имаме юридизация, вътре - фамилизация; останалото е мълчание.
Немският историк И. Г. Дройзен има една забележителна фраза, цитирана от Гадамер: "Трябва да бъдеш такъв, защото такъв те обичам: това е тайната на всяко възпитание." По същия начин сериалът "Зад оградата" ни учи всъщност какви трябва да бъдем, за да ни обича Америка. И за да заслужим нейната любов, трябва да гледаме и да попиваме.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин