Отнюд

Иван Вазов ни е изпратен от Господ, за да ни обобщи със словото си като българи. Само "Чичовци" и "Епопея на забравените" да беше написал - пак щеше да е достатъчно! "Него трябва да го пазим." - казал Любен Каравелов, когато някой си българин го попитал, защо не бил "понакастрил" Вазова за стихотворението му "Борът" в рубриката "Знаеш ли ти кои сме?". Така сам Иван Вазов пише за себе си. Ние сме послушали "идеолога на националната ни революция" и вече повече от век пазим "патриарха на българската литература". И още ще го пазим! Не можем без "Аз съм българче..." и прочия.
Но днес 150 г. след рождението на наший бард ми идва и наумлението да си рекна: "Чувай, Емиле, откакто се помниш, твоят народ все сред чичовци, службогонци немил-недраг и все под иго си живее. Българията къмто една вечна пропаст се устремява и спирание няма!" И не се питам: "Защо така?", а като един Иван Йотов/Вазов си казвам: "Назад, назад вървим, не ни бива за бъзов гребен." После пък се утешавам с последните стихове на "България": "...о майко бедна, майко безпокойна - и повече от сявгаш си достойна за плач, за порицанье и любов!", и си припомням, както и моят дядо наивно си е припомнял: "Пак ще я търсим тая пущина, пак ще питаме де е - няма как! Вазов за какво ни е обобщил?!" А надежда някаква? Засега - отнюд!

Емил Андреев







150 думи за Вазов

До 27 юни 2000 година, когато ще празнуваме 150 години от рождението на Иван Вазов, "Култура" ще публикува по 150 думи на българи, които имат отношение към Патриарха на българската литература.